39.
Една студена февруарска вечер Уилям се облегна на стола и прочете отново доклада на Тадиъс Коен. Хенри Осбърн бе предоставил цялата информация, необходима за унищожаването на Авел Розновски, беше си прибрал двайсет и петте хиляди долара и беше изчезнал сякаш вдън земя. „Съвсем в негов стил“, каза си Уилям и прибра в касата опърпаната папка, върху която пишеше „Розновски“. Преди няколко дни Тадиъс Коен бе пратил оригинала в Министерството на правосъдието във Вашингтон, окръг Колумбия.
След като Авел Розновски се прибра от Турция и бе задържан, Уилям бе очаквал той да отвърне на удара и незабавно да пусне на борсата всичките си акции от „Интерстейт“. Този път банкерът беше подготвен. Вече бе предупредил борсовия си посредник, че доста неочаквано на пазара може би ще се появят големи количества от акциите на „Интерстейт“. Беше му дал недвусмислени нареждания: да изкупи незабавно акциите, та котировките им да не падат. Беше готов да бръкне в личната си сметка, за да противодейства поне в началото и да не поставя в затруднение банката. Освен това бе пратил до всички акционери на „Лестър“ паметна записка с молбата да не продават акциите си в „Интерстейт“, без предварително да се допитат до него.
Седмиците минаваха, Авел Розновски не предприемаше нищо и Уилям започна да мисли, че Тадиъс Коен е бил прав, когато е предположил, че Розновски така и не се е досетил кой стои зад удара с папката и обвинява за него единствено Хенри Осбърн.
Коен беше сигурен, че ако Осбърн се яви да свидетелства пред съда, на Авел Розновски не му мърда да гние доста дълго по затворите и това ще му попречи да се сдобие с осем на сто от банка „Лестър“ и да застраши нея и Уилям Каин. Уилям се надяваше присъдата да вразуми Ричард и да го накара да се върне вкъщи. След последните разкрития за семейство Розновски синът му сигурно щеше да намрази жена си и да осъзнае що за стока е баща й.
Уилям бе готов да приеме Ричард. Сега, след пенсионирането на Тони Симънс и смъртта на Тед Лийч, в управителния съвет на „Лестър“ бе зейнала дупка. Ричард трябваше да се върне в Ню Йорк най-късно до десет години, когато Уилям щеше да навърши шейсет и пет, в противен случай за пръв път от близо столетие представител на рода Каин нямаше да е в управата на банката. Коен бе проучил, че Ричард води блестящо финансовите дела в магазините на Флорентина и дори е приобщил към тях и други вериги, но със сигурност възможността да оглави банка „Лестър“ бе за него по-важна от това да живее с тая Розновски.
Уилям се притесняваше и от новото поколение банкери, работещи в управителния съвет на „Лестър“. Джейк Томас, току-що назначен за заместник-председател, бе най-вероятният наследник на Уилям на председателското място. Беше завършил с отличие Принстънския университет, но това не му пречеше да е повърхностен и припрян — според Уилям прекалено припрян и амбициозен, все качества, които не правеха чест на човек, домогващ се до председателския стол на „Лестър“. Явно се налагаше Уилям да удържа положението до шейсет и петия си рожден ден и да се опита да убеди Ричард да се върне на всяка цена, но годините минаваха и на него му беше все по-трудно да се вслушва в гласа на здравия разум. Добре поне че Вирджиния бе случила на мъж и вече чакаше дете. Ако Ричард не се прибереше и не се откажеше от момичето на Розновски, Уилям смяташе да остави всичко на Вирджиния, стига тя да му родеше внук.
Той работеше в кабинета си в банката, когато получи първия сърдечен пристъп. Не беше тежък. Лекарите му казаха да си починел, щял да живее още двайсет години. Уилям обясни на личния си лекар, поредния умен младеж, че иска да поживее само още десет години, докато изтече мандатът му като председател на управителния съвет на банката.
Наложи се да полежи няколко седмици вкъщи и волю-неволю преотстъпи на Джейк Томас цялата отговорност за решенията в банката, но веднага щом се върна, даде недвусмислено да се разбере кой тук командва парада от страх да не би в негово отсъствие Джейк да си е присвоил прекалено голяма власт.
От време на време Кейт набираше смелост да го помоли да й разреши да се свърже с Ричард, Уилям обаче продължаваше да се инати и да отсича:
— Момчето знае, че може да се прибере когато поиска. Единственото, което трябва да направи, е да сложи край на отношенията си с тази хитруша.
В деня, когато Хенри Осбърн се самоуби, Уилям получи втория инфаркт. Кейт седя цяла нощ край леглото му, да не би мъжът й да умре, той обаче прескочи трапа — искаше да разбере как ще приключи делото срещу Авел Розновски. Когато накрая Розновски се отърва с половин година условно и глоба от двайсет и пет хиляди долара, Уилям не се изненада колко лека е присъдата. Беше близо до ума, че блестящият му адвокат ще успее да се споразумее с прокуратурата.