— Така си е, уважаеми господине — съгласи се възрастният мъж.
Уилям се запъти бавно към кабинета си. Завари вътре трима от членовете на управителния съвет — вече заседаваха с Джейк Томас, разположил се на председателското място.
— Май отсъствах прекалено дълго — подхвана през смях Уилям. — Да не би вече да не съм председател на управителния съвет?
— Разбира се, че си, Уилям. Добре дошъл — викна Джейк Томас и побърза да стане от стола му.
Уилям така и не бе свикнал с това, че Томас му говори на малко име. Младоците си позволяваха прекалено много волности. Томас сигурно нямаше и четирийсет, беше в банката едва от няколко години, а вече се държеше свойски.
— Какво се е случило? — попита Уилям.
— Пак си имаме неприятности с Авел Розновски — обясни безизразно Джейк Томас.
Уилям усети как го присвива под лъжичката и седна на най-близкия кожен фотьойл.
— Какво иска пак? — попита със сетни сили. — Няма ли да ме остави да доживея дните си в мир?
Джейк Томас се изправи и отиде при него.
— Въз основа на точка седма от правилника на банката иска да свика заседание на управителния съвет с една-едничка цел — да те отстрани от председателското място.
— Не може. Не притежава задължителните осем процента, а според правилника на банката председателят трябва да бъде уведомен незабавно, ако външен човек се сдобие с дял от осем на сто.
— Твърди, че до утре ще ги притежава.
— Невъзможно! — отсече Уилям. — Следя внимателно движението на акциите. Никой няма да продаде дела си на Розновски. Никой.
— Питър Парфит — напомни Джейк Томас.
— А, не — усмихна се победоносно Уилям. — Преди година изкупих чрез трето лице дяла му.
Джейк Томас го погледна стъписан. Известно време всички мълчаха. За пръв път Уилям си даде сметка колко му се иска на Томас да е следващият председател на „Лестър“.
— Е — вметна младокът, — няма как да си затворим очите за твърденията на Розновски, че до утре ще притежава осемте процента, даващи му право да определя трима от членовете на управителния съвет и в продължение на три месеца да има последната дума във всяко важно решение, взимано в банката. Ти, Уилям, сам си наложил тази точка в правилника, за да затвърдиш положението си. Освен това Розновски възнамерява да разгласи решението си с обяви из цялата страна. За капак заплашва, че ако срещне съпротива, ще направи всичко възможно банка „Лестър“ да бъде погълната от хотелска верига „Барон“. Даде да се разбере недвусмислено, че ще се откаже от намеренията си само при едно условие.
— И какво е то? — попита Уилям.
— Да подадеш оставка като председател на управителния съвет — отвърна Джейк Томас.
— Та това е изнудване! — почти изкрещя Уилям.
— Сигурно, но ако до обяд в понеделник не подадеш оставка, Розновски смята да осведоми за намеренията си всички акционери на банката. Вече е купил рекламни карета в четирийсет вестници и списания.
— Този тип е полудял — тросна се Уилям.
Извади от горния джоб на сакото си носна кърпа и попи потта, избила по челото му.
— И това не е всичко — допълни Джейк Томас. — Розновски настоя никой от семейство Каин да не те замества през следващите десет години и ти да подадеш оставка безусловно, без да се позоваваш на разклатеното си здраве или на някаква друга причина.
Младият банкер подаде на Уилям някакъв документ — върху горния край на листа се мъдреше името на хотелска верига „Барон“.
— Наистина е полудял — повтори Уилям, след като хвърли един поглед на писмото.
— Въпреки това свиках за утре заседание на управителния съвет — поясни Томас. — В десет часа. Смятам, Уилям, че трябва да обсъдим по-подробно исканията му.
Тримата членове на управителния съвет оставиха Уилям сам в кабинета му и до края на деня при него не дойде никой. Той се опита да се свърже с неколцина от другите директори, но размени няколко думи само с един-двама от тях и не остана убеден, че те ще го подкрепят. Даде си сметка, че положението му не е никак розово, ала реши, че докато никой, освен него, не притежава осем на сто от акциите, няма от какво да се притеснява, и се зае да разработва стратегия, чрез която да запази контрола си в управителния съвет. Прегледа списъка на акционерите. Поне доколкото можеше да прецени, никой от тях не смяташе да се разделя със своя дял. Засмя се. Каквито и планове да кроеше, Авел Розновски щеше да удари на камък. Прибра се рано и каза на Кейт само да отложи гостуването на Ричард, после се затвори в кабинета си, за да обмисли още веднъж как да разгроми за последно Розновски. Легна си чак в три след полунощ, затова пък вече бе решил какво точно да направи: да отстрани от управителния съвет Джейк Томас, така че Ричард да заеме мястото му.