— Не, ако покрия цената с лични средства — повтори Уилям.
— Това ще ни бъде само добре дошло — отбеляза Джейк Томас, — но сега не говорим за пари, банката е изправена пред много по-тежки проблеми. Ако наистина притежава достатъчно акции, за да се позове на точка седма от правилника, Розновски може да ни разиграва както си иска. Нищо чудно един прекрасен ден банката да не прави нищо друго, освен да се опитва да предугади следващия ход на Авел Розновски.
Джейк Томас изчака присъстващите да осмислят онова, което е казал. Уилям продължи да мълчи. Томас го погледна и допълни:
— А сега, господин председателю, съм длъжен да ви задам един много важен личен въпрос, който тревожи всекиго около тази маса, и се надявам да бъдете пределно откровен в отговора си, колкото и неприятен да е той за вас.
Уилям вдигна очи. Какъв ли щеше да бъде въпросът? Какво ли обсъждаха зад гърба му? Какво си въобразяваше този Джейк Томас? Усети, че губи инициативата.
— Ще отговоря на всички въпроси, зададени ми от управителния съвет — отсече той. — Не се страхувам от нищо и от никого — натърти възрастният банкер и погледна многозначително Джейк Томас.
— Благодаря ви — изрече по-младият мъж. — Господин председателю, имате ли нещо общо с папката, която е постъпила в Министерството на правосъдието във Вашингтон и заради която Авел Розновски е бил задържан и обвинен в измама, макар и да сте знаели, че той е сред най-крупните акционери на банката?
— Той ли ви каза това? — подвикна Уилям.
— Да, Розновски твърди, че е бил задържан единствено заради вас.
Известно време Уилям мълча — чудеше се какво да отговори, и погледна записките пред себе си. Те не му помогнаха особено. И през ум не му беше минавало, че ще му зададат такъв въпрос, но за двайсет и три години не бе лъгал никога управителния съвет. Късно му беше да започва тепърва.
— Да, имам нещо общо със задържането на господина — потвърди той, с което наруши тишината. — Информацията попадна у мен и отсъдих, че е мой дълг да я предам на Министерството на правосъдието.
— А как е попаднала у вас?
Уилям не отговори.
— Струва ми се, господин председателю, че всички знаем отговора на този въпрос — продължи Джейк Томас. — И не само това, съобщили сте на властите, без да уведомите управителния съвет, с което сте ни изложили на сериозна опасност. За да си отмъстите на Розновски, сте заложили на карта доброто ни име, нашите кариери, всичко, което банката олицетворява.
— Но Розновски се опитваше да ме разори — натърти Уилям и се усети, че вече крещи.
— И на свой ред вие, за да разорите него, сте изложили на опасност стабилността и доброто име на банката.
— Това е моята банка — каза Уилям.
— Банката не е ваша — напомни Джейк Томас. — Вие притежавате осем на сто от акциите, точно колкото и господин Розновски, и сега сте изпълнителен директор и председател на управителния съвет на „Лестър“, но въпреки това банката не е ваша, за да се разпореждате с нея, без да сте се допитали до другите директори.
— В такъв случай съм длъжен да поискам от съвета вот на доверие — заяви Уилям. — Ще ви помоля да ме подкрепите срещу Авел Розновски.
— Не можем да гласуваме такъв вот — намеси се и главният секретар. — Нека гласуваме дали вие сте човекът, който при тези обстоятелства следва да ръководи банката. Толкова ли не разбирате, господин председателю?
— Така да бъде — рече Уилям и извърна очи. — Нека управителният съвет реши дали ще сложи най-позорно край на моята кариера и на близо четвъртвековната ми вярна служба, или ще се противопостави на заплахите на един престъпник с влязла в сила присъда.
Джейк Томас кимна на главния секретар на банката и той раздаде на всички членове на управителния съвет листчета, с които да гласуват. Уилям имаше чувството, че всичко вече е предрешено. Огледа един по един двайсет и деветимата мъже около заседателната маса. Лично бе посочил мнозина от тях, макар че имаше и такива, които познаваше съвсем бегло. Веднъж бе чул, че неколцина от по-младите членове на съвета подкрепяли открито Демократическата партия и Джон Кенеди. Някои го гледаха, други — не. Със сигурност щяха да го подкрепят, нямаше да допуснат Розновски да го победи. Най-малкото сега. „Много ви моля, оставете ме да си изкарам мандата като председател на съвета — каза си той наум, — после сам ще се оттегля без излишен шум. Само не и по този начин.“