Загледа как членовете на съвета връщат на главния секретар листчетата, с които са гласували. Той ги разгръщаше бавно едно по едно. В помещението се бе възцарила тишина, всички очи бяха обърнати към секретаря, който се зае да отваря последните листчета, като отбелязваше старателно всички „за“ и „против“ в двете колонки върху листа пред себе си. Уилям забеляза, че едната колонка е много по-дълга, но вече недовиждаше и не разбра коя от двете. И през ум не му беше минавало, че някой ден собственият му управителен съвет ще избира между него и Авел Розновски.
Главният секретар каза нещо. Уилям направо не повярва на ушите си. Беше изгубил доверието на управителния съвет със седемнайсет гласа „против“ и дванайсет „за“. Успя някак да се изправи. Авел Розновски го беше победил в последната битка. Всички продължиха да мълчат, докато Уилям излизаше от заседателната зала. Върна се в кабинета си, взе си палтото, поспря колкото да погледне за последно портрета на Чарлс Лестър, после тръгна бавно по дългия коридор и излезе през главния вход.
— Радвам се, че се върнахте, господин председателю — рече му портиерът. — Ще се видим утре.
Уилям знаеше, че няма да се видят никога вече. Обърна се и се ръкува с мъжа, който преди двайсет и три години му бе посочил къде се намира заседателната зала. Доста изненадан, портиерът му пожела „приятна вечер“ и го загледа как се качва за последно отзад на служебния автомобил.
Шофьорът го откара у дома и когато стигнаха Шейсет и осма улица в Ийст Сайд, Уилям се свлече на стъпалата пред къщата. Шофьорът и Кейт му помогнаха да влезе вътре. Кейт видя, че мъжът й плаче, и го прегърна.
— Какво има, Уилям? Какво се е случило?
— Изритаха ме от собствената ми банка — простена той. — Управителният съвет сне доверието си от мен. Точно когато бе най-важно, подкрепи Авел Розновски.
Кейт го заведе да си легне и цяла нощ бдя край леглото му. Той не пророни и дума. И не мигна чак до заранта.
В понеделник сутринта в „Уолстрийт Джърнъл“ излезе кратичко съобщение: „След състоялото се вчера заседание на управителния съвет Уилям Лоуел Каин подаде оставка като изпълнителен директор и председател на банка «Лестър».“
Не се споменаваше, че е напуснал толкова внезапно банката по здравословни или някакви други причини, не се намекваше и че синът му ще го замести в управителния съвет. Уилям беше наясно, че по Уолстрийт ще плъзнат какви ли не слухове и всички ще си помислят най-лошото. Седеше сам в леглото — вече не му се живееше.
Същия ден Авел прочете в „Уолстрийт Джърнъл“ съобщението, че Уилям Каин е подал оставка. Вдигна слушалката, набра телефонния номер на банка „Лестър“ и каза да го свържат с новия председател на управителния съвет. След няколко секунди чу гласа на Джейк Томас.
— Добро утро, господин Розновски.
— Добро утро, господин Томас. Обаждам се само да потвърдя, че тази сутрин ще пусна по пазарни цени всичките си акции в „Интерстейт Еъруейс“ и ще продам лично на вас за два милиона долара дела си от осем на сто в „Лестър“.
— Благодаря ви, господин Розновски. Много щедро от ваша страна.
— Не е нужно да ми благодарите, господин председателю, точно такава беше уговорката ни, когато ми продадохте своя дял от две на сто в „Лестър“ — отвърна Авел Розновски.
Книга седма
40.
Авел беше изненадан, че почти не изпитва задоволство от окончателната си победа.
Джордж се опита да го убеди да замине за Варшава, където да потърси парцел за новия „Барон“, но на него не му се ходеше. Вече остаряваше и се страхуваше да не би да умре някъде в чужбина и да не види никога повече Флорентина. С месеци не проявяваше никакъв интерес към делата в хотелската верига. Когато на 22 ноември 1963 година Джон Ф. Кенеди бе убит, той стана още по-потиснат и притеснен за съдбата на Щатите. Накрая Джордж все пак го убеди, че едно пътуване в чужбина няма да му навреди и когато се върне, нещата може би ще му се сторят малко по-розови.
Авел замина за Варшава, където подписа строго поверителен договор за строежа на първия хотел от своята верига в комунистическия свят. Варшавяни бяха изумени колко добре владее Авел полски, а той се гордееше, че е изпреварил зад желязната завеса „Холидей Ин“ и „Интерконтинентал“. Още му се искаше… Но това си бяха напразни мечти, в което се убеди и самият Авел, когато Линдън Джонсън назначи Джон Гроновски — първия посланик на САЩ от полски произход във Варшава. Сега вече нищо не му носеше удовлетворение. Беше разгромил Каин и бе загубил дъщеря си — дали и Каин имаше същото усещане за своя син?