След Варшава обиколи надлъж и шир света — отсядаше в своите хотели, проверяваше как върви строежът на новите. Откри първия „Барон“ в Кейптаун в Южна Африка, после замина за Германия, където откри хотел и в Дюселдорф.
Прекара половин година в любимия си „Барон“ в Париж, където денем се разхождаше по улиците, а вечер ходеше на опера с надеждата да съживи щастливите спомени за Флорентина.
Накрая след дългото изгнаничество си тръгна от Париж и се върна в Щатите. На международното летище „Кенеди“, докато слизаше по металната стълбичка на самолета, никой не го позна — беше се сгърбил и бе нахлупил ниско върху плешивата си глава черна шапка. Джордж — верният, честен Джордж, бе дошъл да го посрещне — изглеждаше доста остарял. Докато пътуваха към нюйоркския „Барон“, както винаги му съобщи какво ново има в хотелската верига. Печалбите били по-високи от всякога, младичките директори на хотелите във всички по-големи страни на света се надпреварвали да показват добри резултати. Седемдесет и два хотела, в които работеха двайсет и две хиляди души. Авел обаче не слушаше. Вълнуваше го само едно — какво става с Флорентина.
— Добре е — съобщи Джордж, — в началото на следващата година идва в Ню Йорк.
— Защо? — развълнува се Авел.
— Отваря магазин на Пето авеню.
— На Пето авеню ли?
— Единайсетият магазин „Флорентина“ — поясни Джордж.
— Виждал ли си се с нея?
— Да — призна си той.
— Добре ли е, щастлива ли е?
— И двамата са много добре и са щастливи, жънат успех след успех. Трябва да се гордееш много с тях, Авел. Внукът ти е момче за чудо и приказ, а внучката ти е голяма красавица. Същата е като майка си на нейните години.
— Ще дойде ли да ме види? — попита Авел.
— А ти ще се видиш ли с мъжа й?
— Не, Джордж. Не мога да се срещна с него, поне докато баща му е жив.
— Ами ако ти умреш пръв?
— Не вярвай на всичко, което четеш в Библията.
Продължиха мълком нататък към хотела, после Авел вечеря сам в своята стая.
Половин година не излезе от мансардния апартамент в хотела.
41.
Когато през март 1967 година Флорентина откри новия си бутик на Пето авеню, там сякаш се бе стекъл целият град, освен Уилям Каин и Авел Розновски.
Отидоха и Кейт, и Луси, след като оставиха Уилям да мърмори в леглото.
Джордж също остави Авел сам в апартамента, за да присъства на празненството. Беше се опитал да го убеди да дойде и той. Авел изсумтя, че дъщеря му била открила без баща си десет магазина, щяла да открие и единайсетия без него. Джордж му каза, че е вироглав стар глупак, и тръгна сам към Пето авеню.
Когато пристигна в магазина — великолепен съвременен бутик с дебели мокети и шведски мебели последна мода, напомнящи за начина, по който Авел изпипва всичко до най-малките подробности, Джордж видя Флорентина в дълга синя рокля с вече прочутото „Ф“ върху яката. Тя му поднесе чаша шампанско и го представи на Кейт и Луси Каин, които си бъбреха със Зофя. Кейт и Луси очевидно бяха щастливи и за изненада на Джордж попитаха как е Авел Розновски.
— Казах му, че е вироглав стар глупак, щом не иска да присъства на такова празненство. Господин Каин тук ли е? — поинтересува се той.
Остана много доволен от отрицателния отговор на Кейт.
Уилям промърмори, ядосан на „Ню Йорк Таймс“, че Джонсън само отбивал номера във Виетнам, после сгъна вестника и стана от леглото. Облече се бавно и се погледна в огледалото. Приличаше на банкер. Свъси се. Че на какъв друг да прилича? Сложи си дебелия черен балтон, нахлупи старото бомбе, взе черния бастун със сребърната ръкохватка, останал му в наследство от Рупърт Корк-Смит, и закрета към улицата. Излизаше за пръв път сам от три години след последния тежък сърдечен пристъп. Прислужницата се изненада, когато го видя да тръгва без придружител.
Пролетната вечер беше необичайно топла, но Уилям не бе напускал къщата от доста време и му стана студено. Вървя доста дълго, докато стигне ъгъла на Пето авеню и Петдесет и шеста улица — пред магазина на Флорентина имаше много народ и той реши, че няма сили да си проправя път. Застана на тротоара и загледа как хората се забавляват. В красивия магазин на Флорентина влизаха младежи, щастливи и развълнувани. Някои от момичета бяха облечени в модните напоследък къси поли, внос от Лондон. „Какво ли още ни чака?“, помисли Уилям и точно в този миг видя сина си, който разговаряше с Кейт. Беше станал мъж за чудо и приказ: висок и самоуверен, излъчваше властност, с която приличаше на дядо си. Но имаше толкова много хора, които сновяха напред-назад и Уилям така и не разбра коя е Флорентина. Стоя близо час — наслаждаваше се на оживлението и съжаляваше горчиво за годините, които заради своята упоритост бе пропилял.