— Аллах! — викна той и сграбчи от Владек ядките и портокала, след което му показа с пръст да се маха.
Отчаяно, момчето се отдалечи — очевидно различният език предполагаше и различни пари. В Русия беше бедняк, тук нямаше и пукнат грош. Налагаше се да открадне портокал, а в случай че го заловяха, щеше да го хвърли на търговеца. Владек отиде в другия край на пазара, точно както бе правил и Степан, но не можеше да върви с неговата напета крачка, пък и не се чувстваше толкова уверен. Спря се на последната сергия и след като се убеди, че не го гледа никой, грабна един портокал и хукна. Най-неочаквано настана голяма олелия. Сякаш половината град се завтече да го гони.
Някакъв едър като канара мъжага скочи върху куцукащия Владек и го повали на земята. Шестима-седмина го сграбчиха за различни части на тялото и го затеглиха обратно към сергията. Насъбра се сума ти народ. Там го чакаше джандар. Записа си нещо и взе да подвиква на търговеца. Сетне се извърна към малкия поляк и се разкрещя и на него. Момчето обаче не разбираше и думица. Джандарят сви рамене, хвана го за ухото и го поведе нанякъде. Насъбралите се продължаваха да му крещят. Някои го заплюха. Джандарят вкара Владек в участъка, свали го в кауша и го тикна в тясна килия, където вече имаше двайсетина-трийсет престъпници — мошеници, крадци, един бог знае какви. Владек не ги заговори, пък и те не проявяваха желание да приказват с него. Вцепенен от ужас, притихнал, той се облегна на стената. Държаха го там най-малко един ден и една нощ — без храна и светлина. От смрадта на изпражнения започна да повръща и не спря, докато в стомаха му не остана нищо. И през ум не му беше минавало, че ще дойде ден, когато тъмницата в Слоним ще му се струва широка и уютна.
На другата заран двама пазванти го извлякоха от подземието и го изкараха в помещение, където го строиха до още затворници. Всички бяха завързани един за друг с въже, прихванато за китките, и в дълга редица бяха изведени от затвора на улицата. Отпред отново се бе струпало множество, което крещеше оглушително, и Владек разбра, че зяпачите отдавна ги чакат да се появят. Тълпата ги последва чак до пазара, всички пищяха, викаха и пляскаха с ръце. Момчето дори не искаше да си помисля защо. Редицата затворници излезе на площада при пазара и спря. Първият задържан бе отвързан от въжето и отведен насред тържището, където вече се тълпяха стотици хора и крещяха колкото им глас държи.
Владек загледа какво става — не можеше да повярва на очите си. Щом излезе насред площада, първият затворник бе повален от пазвантина на колене, сетне някакъв гигант му завърза дясната длан за дръвника, вдигна огромен меч и след като го насочи към китката на клетника, го стовари с ужасяваща сила. Но уцели само върховете на пръстите. Затворникът се разпищя неистово от болка, а мечът се вдигна отново. Този път се стовари върху китката, ала така, че тя увисна от ръката на клетника и върху пясъка рукна кръв. Мечът се вдигна за трети път и за трети път се стовари. Накрая китката на затворника тупна върху земята. Тълпата ревна одобрително.
Най-после развързаха мъжа и той се свлече в безсъзнание на земята. Пазвантинът го изтегли бездушно встрани. Една жена, която ридаеше и за която Владек предположи, че е съпруга на клетника, пристегна с мръсно парцалче окървавения чукан. Вторият затворник издъхна още преди мечът да се е стоварил за четвърти път върху ръката му. Палачът гигант не прояви интерес към смъртта и продължи работата си — плащаха му да отсича ръце.
Ужасен, Владек започна да се озърта и сигурно щеше да повърне, ако имаше нещо в стомаха му. Затърси във всички посоки някой, който да му помогне да избяга — никой не му беше казвал, че по ислямския закон, опиташ ли се да бягаш, ти отсичат крака. Взираше се дълго в лицата сред множеството, докато не съгледа в навалицата мъж, облечен в тъмен костюм като европеец. Стоеше на двайсетина крачки от момчето и наблюдаваше с видимо отвращение ставащото. Ала нито веднъж не се обърна към Владек, не чу и зова му за помощ — всеки път, когато мечът се стоварваше върху поредния клетник, наставаше неописуема врява. Какъв ли беше, дали французин, германец, англичанин или може би дори поляк? Владек не знаеше, при всички положения обаче непознатият бе дошъл по една или друга причина да наблюдава зловещото представление. Владек се вторачи в мъжа, да го накара някак да погледне към него. Той обаче не извърна очи. Момчето размаха свободната си ръка, ала пак не привлече вниманието му. Развързаха задържания през двама души от Владек и го повлякоха към дръвника. Мечът се вдигна отново, тълпата закрещя насърчително, а Владек замаха трескаво към човека в европейско облекло.