— Благодаря, че дойде, Хари. Заповядай, седни, приятелю. — Господин Прендъргаст се обърна към Владек. — А сега, момчето ми, нека чуем разказа ти от начало до край, но без преувеличения, чу ли. Само истината.
— Да, уважаеми господине.
Владек започна разказа си с дните в Полша. С мъка намираше английските думи. От лицата на англичаните личеше, че в началото не му вярват. От време на време го спираха и му задаваха въпроси, като си кимаха при всеки отговор. След един час вторият консул на Негово Величество краля на Великобритания в Турция вече знаеше за всички патила на Владек.
— Според мен, Хари, наш дълг е да уведомим незабавно полското представителство и сетне да предадем на поляците малкия Кожекевич — при така стеклите се обстоятелства съм убеден, че те трябва да поемат отговорността за него.
— Съгласен съм — отвърна мъжът на име Хари. — Знаеш ли, момчето ми, днес на пазара се измъкна на косъм. Религиозният закон на мюсюлманите, според който на крадците им се отсичат ръцете, е забранен от години. По наказателния кодекс такова самоуправство се смята за престъпление, но тия диваци продължават да го налагат — сви той рамене.
— А на мен защо не ми отрязаха ръката? — попита Владек и показа китка.
— Казах им, че могат да отсичат ръцете на колкото си искат мюсюлмани, но не и на англичани — намеси се Едуард Прендъргаст.
— Слава богу — пророни едва чуто малкият поляк.
— Трябва да благодариш не на Бога, а на Едуард Прендъргаст — усмихна се за пръв път вторият консул. Сетне продължи: — Можеш да пренощуваш тук, а утре ще те заведем в полското представителство. Поляците нямат посолство в Истанбул — добави той някак презрително, — но моят колега е свестен човек, като се има предвид, че е чужденец. — Той натисна някакво копче и ефрейторът се яви на мига. — Ефрейтор, отведете малкия Кожекевич в стаята му, а утре сутринта имайте грижата да закуси и да се яви при мен точно в девет часа.
— Слушам. Тръгвай, момче!
Ефрейторът изведе Владек и не му даде време дори да благодари на двамата англичани, спасили ръката — а може би и живота му. След като се върна в чистата стаичка с тясно легло, вече оправено, сякаш бе почетен гост, Владек се съблече, метна възглавницата на пода и спа непробудно чак докато през тясното прозорче грейна слънце.
— Ставай, малкият, и по-чевръсто — подвикна ефрейторът. Беше като изваден от кутийка с чистата, изгладена униформа, сякаш изобщо не бе лягал.
За миг на сънения Владек му се стори, че още е в лагер двеста и едно. Покрай чукането по вратата на ефрейтора в съзнанието на момчето изникнаха звуците, с които то беше свикнало. Владек скочи като попарен от леглото и затърси дрехите си.
— Първо се измий, момче, първо се измий. Само това оставаше, да отвратиш толкова рано сутринта господин Прендъргаст.
Владек не знаеше какво точно да си измие, толкова чист се чувстваше.
Ефрейторът се беше вторачил в него.
— Какво ти има на крака, момче?
— Нищо, нищо — отвърна малкият поляк и се извърна, да не вижда вторачените очи на мъжа.
— Добре тогава. Връщам се след три минути. Три минути, чу ли, момче. Постарай се да си готов.
Владек си изми набързо ръцете и лицето и се облече. Чакаше в дългия кожух от меча кожа в долния край на леглото, когато ефрейторът се върна, за да го отведе при втория консул.
Господин Прендъргаст го поздрави — бе омекнал значително след първата им среща.
— Добро утро, Кожекевич.
— Добро утро, господине.
— Хубаво ли закуси?
— Не съм закусвал, господине.
— Защо? — учуди се вторият консул и погледна ефрейтора.
— Успа се, уважаеми господине. Щяхме да закъснеем.
— Я да видим дали не можем да уредим нещо. Помолете, ефрейторе, госпожа Хендерсън да приготви ябълка и още някаква храна.
— Слушам, господине.
Владек и вторият консул тръгнаха бавно по коридора към входната врата на посолството, сетне прекосиха покрития с камъчета двор и отидоха при чакащата кола — остин, един от първите автомобили в Турция и първият, на който малкият поляк щеше да се вози. Беше му мъчно, че си тръгва от британското посолство. От доста години това бе първото място, където се бе почувствал в безопасност. Запита се дали някога през живота си ще спи две поредни нощи в едно и също легло. Ефрейторът изтича по стълбите пред посолството и се метна зад волана. Подаде на Владек една ябълка и току-що опечен, още топъл хляб.