— За нищо на света няма да повярваш, че Сюзан ми е сестра, нали? — попита презрително Матю.
— Наистина — отвърна Уилям и й се усмихна. — Тя е много по-красива от теб.
От този миг нататък момиченцето направо боготвореше Уилям.
Той пък се прехласна по бащата на Матю. Чарлс Лестър приличаше толкова много на собствения му баща, че момчето му се примоли да му покаже прочутата банка, на чийто управителен съвет беше председател. Чарлс Лестър се замисли. Досега не бяха разрешавали на никое дете, включително на сина му, да влиза в управлението на Брод стрийт номер седемнайсет, където цареше безупречен ред. Но както често се случва при банкерите, накрая склони и една събота следобед заведе хлапето, за да му покаже сградата на Уолстрийт.
Уилям разгледа очарован различните кабинети, хранилището, помещението за обмяна на чужда валута, залата, където заседаваше управителният съвет, и кабинета на председателя. В сравнение с „Каин и Кабът“ банката на Лестър бе доста по-голяма, а от малкото си лично вложение в спестовната книжка, заради което получаваше годишния отчет, Уилям знаеше, че тя разполага и с далеч по-значителен капитал. Докато се прибираха с автомобила, момчето седеше смълчано и замислено.
— Е, Уилям, доволен ли си от посещението в моята банка? — попита радушно Чарлс Лестър.
— Много, уважаеми господине — отвърна той. Помълча и добави: — Възнамерявам, господин Лестър, някой ден да стана председател на управителния й съвет.
Мъжът прихна и по време на вечерята току разказваше какво е заявил малкият Уилям Каин, при което и останалите се заливаха от смях.
Само Уилям не гледаше на думите си като на шега.
Ан беше изумена, когато Хенри й поиска още пари.
— Няма от какво да се притесняваш — увери я той. — Питай Алан Лойд. Като председател на управителния съвет на банката той отстоява всячески интересите ти.
— Да де, но четвърт милион не е ли много? — възкликна Ан.
— Отлична възможност, скъпа. Погледни на заема като на вложение, което за две години ще се удвои.
Подир поредната шумна кавга Ан отново отстъпи и животът се върна в предишния спокоен коловоз. След като провери в банката портфейла с вложенията си, младата жена установи, че парите й са намалели с четвърт милион долара, но Хенри я уверяваше, че се среща все с подходящи хора и сключва подходящи сделки. Мина й през ума да обсъди нещата с Алан Лойд, но накрая се отказа — все едно да заяви на всеослушание, че не вярва на съпруга си, въпреки че искаше светът да го уважава, пък и Хенри надали щеше да й иска заем, ако не е бил сигурен, че Алан ще одобри.
Ан започна да посещава отново и доктор Маккензи, за да разбере дали има надежда да се сдобие с второ дете, той обаче я посъветва да не зачева. Предишния път Ан бе пометнала заради високо кръвно налягане и Андрю Маккензи смяташе за неразумно на трийсет и пет години тя да мисли да става отново майка.
Младата жена спомена за това и пред бабите, те обаче се съгласиха напълно с опитния лекар. И двете не харесваха Хенри, още по-малко пък искаха в семейството да се появява негово отроче, което след смъртта им да предяви претенции към богатството на Каинови. Ан започна да се примирява, че ще си остане само с едно дете — Уилям.
Хенри се ядоса много от предателството, както го описа той, и заяви на Ан, че ако Ричард бил жив, тя сто на сто е щяла да опита повторно. Младата жена си помисли колко различни са двамата мъже — умът й не го побираше как изобщо е възможно да обикне и единия, и другия. Помъчи се да успокои някак Хенри — молеше се фирмата му да успее и той да се посвети изцяло на работата. Напоследък се заседаваше до късно в кантората.
Един понеделник през октомври, точно след като бяха отпразнували втората годишнина от сватбата, Ан започна да получава писма от не подписал се „приятел“, който й съобщаваше, че Хенри може да бъде видян в компанията на други жени и най-вече на една дама, чието име „доброжелателят“ не искал да назовава за нищо на света. В началото Ан гореше писмата още щом ги получеше и макар да я тревожеха, така и не отвори дума за тях пред Хенри. Надяваше се поредното писмо да е последното. Не събра смелост да попита мъжа си дори когато той й поиска последните сто и петдесет хиляди долара.