Накрая нещата приеха неочакван обрат, за който дори Ан не бе подготвена. Един понеделник сутринта тя получи три писма, както винаги от Уилям, който по свой обичай бе адресирал плика до госпожа Ричард Каин и който я питаше дали и тази година може да прекара лятната ваканция заедно с приятеля си Матю Лестър в Ню Йорк. Поредното неподписано писмо, в което се твърдеше, че Хенри въртял любов с… с Мили Престън, и трето от Алан Лойд, председателя на управителния съвет на банката, който я молеше да му се обадела по телефона, за да си уговорели среща.
Ан се отпусна тежко на стола и едвам си поемаше дъх, толкова зле се почувства, след което се насили да прочете още веднъж трите писма. Писмото на сина й я жегна със своята студенина. На Ан й беше неприятно, че той предпочита да прекарва ваканциите с Матю Лестър. Откакто се бе омъжила за Хенри, те двамата с Уилям се отчуждаваха все повече. Нямаше как да си затвори очите и за неподписаното писмо, в което се твърдеше, че Хенри върти любов с най-добрата й приятелка. Помнеше, че именно Мили я бе запознала с Хенри и че бе кръстница на Уилям. Третото писмо — от Алан Лойд, я стресна най-много. Той й беше писал един-единствен път — да изкаже съболезнованията си след смъртта на Ричард. Ан се притесняваше, че това второ писмо вещае само лоши новини.
Тя се обади в банката. Телефонистката я свърза начаса.
— Искали сте да ме видите, Алан.
— Да, скъпа, ще ми се да си поговорим. Кога ви е удобно?
— Някакви лоши новини ли има? — въздъхна Ан.
— Не бих казал, не искам да го обсъждаме по телефона, но няма място за притеснение. Случайно да сте свободна днес на обяд?
— Да, свободна съм, Алан.
— Хайде тогава да се срещнем в един часа в „Риц“. Изгарям от нетърпение да ви видя, Ан.
Един часът — само след три часа! Мислите й се пренесоха от Алан към Уилям, от Уилям към Хенри, но накрая спряха на Мили Престън. Нима беше истина? Ан реши да полежи повечко в топлата вана и да облече нова рокля. Не й помогна особено. Беше издута като плондер. Глезените и прасците й толкова тънки и красиви, сега бяха отекли и бяха целите на морави петна. Младата жена се уплаши на какво ли ще прилича, когато стане време да ражда. Въздъхна тежко, вторачена в отражението си в огледалото, и се постара да изглежда възможно най-добре.
— Неотразима сте, Ан. Ако не бях стар ерген, на когото не приляга да флиртува, щях да ви ухажвам най-усърдно — рече среброкосият банкер, сетне я целуна по двете бузи, сякаш бе френски генерал.
Заведе я на своята маса. По негласна уговорка масата в ъгъла винаги се пазеше за председателя на управителния съвет на „Каин и Кабът“, в случай че той реши да обядва тук, а не в банката. Навремето Ричард бе идвал в „Риц“, сега пък често наминаваше неговият приемник Алан Лойд.
Ан сядаше за пръв път с някого на масата. Келнерите започнаха да се въртят около тях, но знаеха кога точно да се появят и кога да изчезнат, за да не прекъсват поверителния разговор.
— Кога чакате детето, Ан?
— О, след още цели три месеца.
— Надявам се, няма усложнения. Ако не ме лъже паметта…
— Лекарят ме преглежда веднъж седмично — призна младата жена — и все се притеснява за кръвното ми налягане, аз обаче не виждам причини за тревога.
— Радвам се, скъпа — възкликна Алан и досущ добродушен вуйчо я докосна по дланта. — Виждате ми се уморена, дано не се претоварвате.
Банкерът вдигна леко ръка. До него изникна сервитьор и двамата с младата жена дадоха поръчката.
— Искам да се посъветвам с вас, Ан.
Тя знаеше прекрасно какъв дипломат е Алан Лойд. Не я беше поканил на обяд, за да се съветва с нея. Обратното, беше я повикал, та той да я посъветва тактично.
— Имате ли представа как вървят нещата във фирмата за недвижими имоти на Хенри?
— Не, нямам — призна Ан. — Не му се бъркам в работите. Както сигурно помните, не го правех и с Ричард. Защо? Да няма някакви неприятности?
— Не, не, поне ние в банката не знаем. Тъкмо обратното, научихме, че Хенри участва в търга на кметството за голям проект — изграждането на нова болница. Питам само, защото съпругът ви поиска от банката заем от половин милион долара.
Ан беше стъписана.
— Виждам, изненадана сте — рече банкерът. — От банковото ви извлечение знаем, че разполагате с малко под двайсет хиляди долара в сметката от наследството и че сте на червено със седемнайсет хиляди долара в личната си сметка.