— В никакъв случай няма да давате на заем от моите пари половин милион на фирма или човек, свързани с Хенри Осбърн.
Алан замахна накриво и топката отлетя в неравната част на игрището. Ударът му имаше едно-единствено достойнство — заради него Алан се отдалечи достатъчно от момчето, за да обмисли какво да прави и с него, и с топката. След като нанесе още три удара, двамата се срещнаха на зелената площадка. Банкерът призна, че е изгубил дупката.
— Знаеш, Уилям, че като попечител имам само един от общо три гласа, пък и би трябвало да си наясно, че по закон нямаш право да отменяш решения на попечителите, точно както и да се разпореждаш с парите, докато не навършиш двайсет и една години. Би трябвало да съзнаваш и че не е редно изобщо да обсъждаме въпроса.
— Наясно съм със закона, уважаеми господине, но тъй като и двете други попечителки спят с Хенри Осбърн…
Алан Лойд онемя.
— Само не ми казвайте, че сте единственият човек в Бостън, който не знае, че Мили Престън е любовница на втория ми баща.
Банкерът не отвърна нищо.
Уилям продължи:
— Искам да съм сигурен, че ще гласувате „против“ и ще направите всичко по силите си, за да повлияете и на майка ми да отхвърли молбата, дори и това да означава да стигнете до крайност и да й кажете истината за Мили Престън.
Алан удари топката още по-слабо. Докато Уилям я запрати така, че тя тупна право в дупката. Следващият удар на банкера бе още по-несполучлив — топката се скри в храсталак, който Алан бе забелязал едва сега, и той изруга за пръв път от четирийсет и три години!
— Искаш прекалено много — отбеляза мъжът, след като отиде при Уилям на петата зелена площадка.
— Молбата ми е нищо в сравнение с онова, което щях да направя, ако не бях сигурен в подкрепата ви, господине.
— Според мен, ако беше жив, баща ти нямаше да одобри, че прибягваш до заплахи, Уилям — подметна банкерът, докато гледаше как момчето улучва дупката от цели пет метра.
— Единственото, което баща ми нямаше да одобри, е Осбърн — тросна се момчето. Алан Лойд отново не уцели. — При всички положения, уважаеми господине, би трябвало да знаете, че баща ми е включил в завещанието си условие, според което всички вложения от фонда са анонимни и получателят на парите не бива да научава, че са отпуснати от рода Каин. Приживе като банкер той никога не е престъпвал това правило. Така е бил сигурен, че няма да възникне конфликт на интересите между инвестициите на банката и вложенията, правени от семейния фонд.
— Както личи, майка ти е на мнение, че правилото все пак може да бъде нарушено заради член на семейството.
— Хенри Осбърн не е член на моето семейство и когато поема управлението на фонда, и аз подобно на баща си задължително ще спазвам това правило.
— Дано някой ден не съжаляваш, че си толкова непреклонен, Уилям.
— Нямам за какво да съжалявам, господине.
— Опитай се да си представиш за миг как подобно отношение ще се отрази на майка ти — допълни банкерът.
— Майка ми вече изгуби, уважаеми господине, половин милион от своите пари. Това не е ли достатъчно за един съпруг? Защо и аз да губя половин милион от парите си?
— Може и да не ги изгубиш, Уилям. Не е изключено инвестицията да донесе огромна печалба, още не съм имал възможност да прегледам счетоводните книги на Хенри.
Уилям се свъси, когато чу, че Алан Лойд нарича втория му баща „Хенри“.
— Мога да ви уверя, уважаеми господине, че вече е пропилял до последния цент парите на майка ми. За да бъда по-точен, ще ви кажа, че от първоначалната сума са му останали трийсет и три хиляди четиристотин и дванайсет долара. Предлагам ви да не се занимавате надълго и нашироко с книжата на Осбърн и вместо това да се запознаете по-подробно с неговото минало и със съдружниците му. Да не говорим пък че е заклет комарджия.
От осмата площадка Алан запрати топката в езерцето точно срещу тях, което не би направил и новак. Призна, че е изгубил и тази дупка.
— Откъде черпиш сведения за Хенри? — поинтересува се Алан, почти сигурен, че момчето ги е получило от кантората на Томас Коен.
— Предпочитам да не разкривам източника си, господине.
Но банкерът знаеше кой е източникът, затова си помисли, че вероятно ще му се наложи да използва този коз по-нататък в живота на Уилям.
— Ако твърденията ти са верни, моето момче, ще се видя принуден, разбира се, да посъветвам майка ти да не гласува за заема за фирмата на Хенри, ще бъда длъжен и да обсъдя открито всичко със самия Хенри.