— Както решите, господине.
Този път Алан удари по-точно топката, но пак усети, че няма да спечели.
— Сигурно ще ви бъде любопитно да узнаете и че Осбърн се домогва до петстотинте хиляди от моето наследство не за да финансира строежа на болницата, а за да изплати в Чикаго свой стар дълг — продължи Уилям. — Доколкото разбирам, чувате това за пръв път.
Алан не отвърна нищо — наистина го чуваше за пръв път.
Уилям спечели поредната дупка.
Когато излязоха при осемнайсетата дупка, банкерът вече бе изгубил осем дупки — не помнеше някога да е играл по-зле. Удари лекичко топката с късия стик с надеждата ако не друго, то поне да подели тази дупка с момчето.
— Подготвил ли си ми още бомби? — попита той.
— Кога предпочитате да ги пусна, преди или след като ударите топката, господине?
Алан се засмя.
— Преди удара, Уилям — отговори той и се подпря на стика.
— Осбърн няма да спечели договора за строежа на болницата. Хората, които взимат решенията, са на мнение, че той подкупва дребните чиновници в градската управа. Нямат намерение да го разгласяват, но за да не избухне скандал, фирмата е извадена от окончателния списък. Договорът всъщност ще бъде даден на „Къркбрайд и Картър“. Последното, уважаеми господине, е поверително. Дори Къркбрайд и Картър ще узнаят следващия четвъртък, затова ще ви бъда признателен, ако не го огласявате и вие.
Алан отново не уцели дупката. Уилям обаче бе точен, след което отиде при председателя на управителния съвет на банката и му стисна сърдечно ръката.
— Благодаря ви, господине, за играта. Сигурно вече сте пресметнали, че ми дължите деветдесет долара.
Банкерът извади портфейла си и даде на момчета банкнота от сто долара.
— Мисля, Уилям, че е крайно време да престанеш да се обръщаш към мен с това „господине“. Както знаеш, казвам се Алан.
— Благодаря, Алан — рече той и му върна десет долара.
Когато в понеделник сутринта отиде в банката, Алан Лойд имаше да върши повече неща, отколкото бе предвиждал преди събота и неделя. Начаса възложи на началниците на пет отдела да проучат доколко твърденията на Уилям отговарят на истината. Опасяваше се, че вече знае какво ще разкрие проверката, и заради положението на Ан в банката се постара никой началник на отдел да не узнава с какво са натоварени другите. Нареждането, което даде, бе повече от ясно: всички доклади са строго поверителни и са предназначени единствено за председателя на управителния съвет.
В сряда същата седмица петте предварителни доклада вече бяха върху писалището му. Всички те като че ли се покриваха с преценката на Уилям, макар че всеки началник на отдел поиска още време, за да провери някои подробности. Алан реши да не безпокои Ан, докато не разполага с по-конкретни доказателства. Сега-засега единственото, което можеше да стори, бе да се възползва от това, че същата вечер семейство Осбърн устройва празненство, да отиде на него и да посъветва младата жена да не бърза с решението за заема.
Когато отиде на увеселението, бе изумен колко уморена и притеснена е Ан, което го накара да бъде още по-мек и предпазлив. Най-сетне тя остана сама и банкерът се приближи, но не посмя да разговаря с нея повече от няколко минути.
Ан се обърна и му се усмихна.
— Много мило, Алан, че сте успели да дойдете. Сигурно сте много зает в банката.
— За нищо на света не бих пропуснал някое от празненствата, които устройвате. Те, скъпа, продължават да са най-пищните в Бостън.
Младата жена се усмихна.
— Дали някога казвате нещо неуместно?
— Доста често, Ан. Имахте ли време да помислите за заема? — попита той уж нехайно.
— Не, опасявам се, че не. Затънала съм в други грижи, Алан. Какво ще кажете за счетоводните книги на Хенри?
— Изрядни са, но съдържат данни само за една година, затова според мен не е зле да ги погледнат и нашите счетоводители. Така постъпваме с всеки, който не е развивал дейност в продължение най-малко на три години. Сигурен съм, че Хенри ще разбере и няма да има нищо против.
— Ан, скъпа, какво прекрасно увеселение — избоботи някой над рамото на жената. Банкерът не го познаваше — очевидно бе от политиците, приятели на Хенри. — Как е бъдещата ни майчица? — продължи гръмогласният мъж.
Алан се измъкна с надеждата, че е спечелил малко време за банката. На празненството бяха дошли мнозина политици от кметството и дори от Конгреса и банкерът се запита дали пък Уилям не греши за изгодния договор. Добре поне че не се налагаше банката да разследва и това — следващата седмица кметството щеше да обяви официално кой е спечелил търга. Алан се сбогува с домакина и домакинята, взе от гардероба дългия си черен балтон и си тръгна.