— Не, благодаря ви, Алан. — Жената млъкна, за да си поеме дъх. — Извинявайте за начина, по който се държах с вас последните няколко дни. Ако беше жив, Ричард нямаше да ми прости за нищо на света.
— Не преувеличавайте, Ан, приятели сме отдавна, такава дребна случка не може да помрачи нашата дружба.
Алан го каза толкова мило, че Ан не се сдържа и отново се разрида. Стана, олюлявайки се, от стола.
— Трябва да вървя, Алан. Чувам, че някой идва, може би е Хенри.
— Пазете се, Ан, и не се безпокойте повече. Докато съм председател на управителния съвет, банката винаги ще ви подкрепя. Ако имате нужда от нещо, не се притеснявайте, звъннете ми.
Ан затвори. Ушите й бучаха, тя нямаше сили дори да диша. Свлече се на пода, раздирана от забравено усещане. Контракциите бяха започнали.
След малко прислужницата почука тихо и надзърна вътре. Иззад рамото й надничаше Уилям. Не беше влизал в стаята на майка си от деня, когато тя се бе омъжила за Хенри Осбърн. Двамата с прислужницата се втурнаха към Ан. Тя се тресеше в гърчове и изобщо не ги забелязваше. Върху горната й устна бе избила пяна. След миг пристъпът поутихна, но тя продължи да лежи и да стене тихичко.
— Мамо — повика я притеснено Уилям. — Какво ти е?
Ан отвори очи и погледна диво сина си.
— Ричард! Слава богу, че дойде. Имам нужда от теб.
— Аз съм, мамо. Уилям.
Тя продължи да го гледа невиждащо.
— Капчица сила не ми е останала, Ричард. Трябва да си платя за грешките. Прости ми…
Ала вместо да довърши изречението, тя отново застена и се загърчи — беше я прорязала поредната силна контракция.
— Какво става? — попита безпомощно момчето.
— Сигурно майка ви е започнала да ражда — отвърна прислужницата, — макар че очаквахме детето най-малко след няколко седмици.
— Веднага се свържи по телефона с доктор Маккензи — нареди Уилям и хукна към вратата. — Матю! Идвай бързо.
Другото момче изтича нагоре по стълбите и влезе при Уилям в спалнята.
— Помогни ми да сваля мама до автомобила — рече той.
Матю коленичи. Двете момчета вдигнаха Ан и я свалиха внимателно по стълбите до автомобила. Жената едвам си поемаше въздух и стенеше, очевидно болките бяха непоносими. Уилям се върна на бегом в къщата и грабна от прислужницата телефонната слушалка, а Матю остана да чака в колата.
— Доктор Маккензи.
— Аз съм, кой се обажда?
— Казвам се Уилям Каин, не ме познавате, господине.
— И таз добра, не съм го познавал! Та нали съм те израждал, млади момко. Какво обичаш?
— Струва ми се, че мама ражда. Ще я докарам незабавно в болницата. До няколко минути сме при вас.
Тонът на доктор Маккензи се промени.
— Добре, Уилям, не се притеснявай. Ще ви чакам. Веднъж да дойдете, всичко ще бъде наред.
— Благодаря ви, драги господине. — Уилям се подвоуми. — Мама получи нещо като пристъп. Нормално ли е?
При тези думи на момчето лекарят се смрази и замълча.
— Не съвсем. Но щом роди, майка ти отново ще се почувства добре. Докарай я възможно най-бързо.
Уилям затвори, изхвърча от къщата и скочи в ролс-ройса.
Подкара автомобила само на първа, без да спира, докато не стигнаха до болницата. Двете момчета пренесоха Ан върху количката, а една медицинска сестра ги отведе в родилното отделение. Доктор Маккензи ги чакаше пред операционната. Каза на момчетата да останат отвън.
Двамата седнаха мълком на тясната пейка и зачакаха. Откъм родилното отделение долитаха смразяващи стонове и викове, каквито не бяха чували никога дотогава, сетне наставаше още по-страшна тишина. За пръв път през живота си Уилям се чувстваше напълно безпомощен. Двамата с Матю седяха близо час, без да си кажат и дума. Накрая доктор Маккензи се появи — беше капнал от умора. Момчетата станаха от пейката, а лекарят се извърна към Матю Лестър.
— Уилям? — попита той.
— Не, господине, аз съм Матю Лестър, ето го Уилям.
Лекарят отпусна длан върху рамото му.
— Съжалявам, Уилям, но майка ти почина преди няколко минути… Детето, момиченце, е мъртвородено. — Краката на момчето се подкосиха и то отново седна на пейката. — Направихме всичко по силите си, за да ги спасим, но нямаше никаква надежда. — Лекарят поклати уморено глава. — Не пожела да ме послуша, настоя да роди. Ако ме беше послушала, това нямаше да се случи никога.