Уилям продължаваше да седи като вцепенен. Думите на лекаря го шибаха неумолимо като камшик.
— Ама как така е умряла? — пророни той. — Как сте допуснали да умре?
Лекарят седна на пейката между двете момчета.
— Не пожела да ме послуша — повтори той бавно. — След като пометна, многократно съм я предупреждавал, че не бива да зачева отново. Майка ти обаче се омъжи повторно и заедно с втория ти баща не погледнаха сериозно на предупрежденията ми. При последната бременност вдигна високо кръвно налягане. Сега, като забременя, пак имаше кръвно, но то така и не се качи до опасните равнища. Днес обаче, когато я докарахте, неизвестно защо бе скочило неимоверно. Затова и майка ти получи гърчове. Има пациенти, които преодоляват не един и два такива пристъпа. Понякога обаче просто престават да дишат…
Уилям потрепери, въздъхна тежко и се хвана за главата. Матю Лестър поведе внимателно приятеля си по коридора. Лекарят тръгна след тях. При изхода погледна Уилям.
— Кръвното й налягане се е покачило внезапно. Това е твърде необичайно. А и майка ти не искаше да се бори, сякаш се бе примирила. Странна работа. Напоследък да я е притеснявало нещо?
Уилям вдигна разплакано лице.
— Не нещо, а някой — произнесе той с омраза.
Когато двете момчета се върнаха в Червената къща, Алан Лойд седеше в ъгъла на всекидневната. Щом влязоха, стана от стола.
— Уилям — каза той веднага. — Аз съм виновен за отпускането на заема.
Уилям го погледна неразбиращо. Напред излезе Матю Лестър.
— Според мен, уважаеми господине, това вече няма никакво значение — каза той тихо. — Току-що майката на Уилям издъхна при раждане.
Алан Лойд пребледня като платно, хвана се за полицата на камината, за да не падне, и се извърна. За пръв път двете момчета виждаха толкова достолепен господин да плаче.
— Аз съм виновен — повтаряше банкерът. — Никога няма да си простя. Не й казах всичко, което знам. Обичах я много, не исках да я огорчавам.
Толкова бе сломен, че това помогна на Уилям да се поуспокои.
— Нямате никаква вина, Алан — отсече той. — Знам, направихте всичко по силите си, а сега аз се нуждая от помощта ви.
Алан Лойд се окопити.
— Осбърн уведомен ли е за смъртта на майка ти?
— Нито знам, нито ме вълнува.
— Търся го от сутринта заради инвестицията. Малко след десет е излязъл от кантората и оттогава — ни вест, ни кост от него.
— Рано или късно ще се появи — рече свъсен Уилям.
След като Алан Лойд си тръгна, Уилям и Матю седяха почти цяла нощ във всекидневната и ту се унасяха, ту пак се будеха. Призори Уилям преброи, че старовремският часовник е ударил четири пъти, и по едно време му се стори, че чува откъм улицата някакъв шум. Матю гледаше през прозореца към алеята отпред. Другото момче отиде бързо при него. Двамата видяха как Хенри Осбърн върви, олюлявайки се, по Луисбърг скуеър, хванал преполовена бутилка в ръка. Доста дълго търси ключа във връзката и накрая се появи на прага и премигна замаяно срещу момчетата.
— Искам Ан, не теб. Защо не си в пансиона? Теб не те искам — изпелтечи той дрезгаво и се опита да изтика Уилям. — Къде е Ан?
— Майка ми е мъртва — изрече глухо Уилям.
Хенри Осбърн го изгледа тъпо. Чашата на търпението преля.
— Къде беше, точно когато мама имаше нужда от съпруг до себе си? — извика Уилям.
Осбърн продължаваше да стои и да се олюлява.
— Ами детето?
— Момиченце. Мъртвородено.
Мъжът се свлече на стола и по лицето му се застичаха пиянски сълзи.
— Загубила е моето дете, така ли?
На Уилям съвсем му кипна.
— Твоето дете ли? Можеш ли поне веднъж да не мислиш само за себе си? — изкрещя той. — Знаел си, че доктор Маккензи й е препоръчал да не забременява отново.
— И от това ли разбираш? Голям всезнайко си, така да знаеш! Ако не си беше пъхал гагата дето не ти е работа, щях да се погрижа за жена си, без да ми се пречкаш из краката.
— За жена си и както личи, за парите й.
— Парите, парите! Ах, ти, стиснато копеле, обзалагам се, че най-много те боли, задето си загуби парите.
— Стани! — процеди през зъби Уилям.
Хенри Осбърн се подпря и се надигна, като счупи бутилката в ръба на стола. По килима плисна уиски. Хенри залитна и се нахвърли със счупеното шише на заварения си син. Уилям дори не помръдна. Матю се втурна помежду им и с лекота изтръгна бутилката от ръката на пияния мъж.