На другата заран „Черната стрела“ вдигна котва. Владек и Йержи застанаха на перилата и загледаха как Истанбул лека-полека потъва в сините далнини на Босфора. След спокойствието на Мармара повечето пътници не можаха да издържат на вълните в Егейско море, връхлетели ги най-неочаквано. Двете тоалетни в четвърта класа — всяка с десет мивки, шест кабинки и кран, от който течеше студена солена вода — бързо се наводниха и преляха. След ден-два вонята в трюмовете беше нетърпима — да си изповръщаш червата.
Даваха им храната в мръсна трапезария с дълги маси: топла супа, картофи, риба, варено говеждо и зеле, ръжен или черен хляб. Владек бе получавал и по-лоша храна, но не и след Русия, добре че си носеше едно-друго: кренвирши, ядки и малко бренди. Сгушени в края на койката, двамата с Йержи си ги поделяха. Такава беше негласната им уговорка. Хранеха се заедно, пак заедно разглеждаха кораба, а нощем спяха единият долу, другият над него.
На третия ден, откакто бяха излезли в открито море, Йержи доведе за вечеря на масата им в трапезарията млада полякиня. Представи я нехайно на Владек като Зофя. Владек за пръв път се захласваше по жена — не можеше да откъсне очи от нея. Тя съживи спомена за Флорентина. Грейнали сиви очи, дълга руса коса, спускаща се по раменете, нежен тих гласец. На момчето му се прииска да я пипне. Момичето току му се усмихваше, той обаче със свито сърце си повтаряше, че Йержи е много по-красив от него. Владек последва по петите приятеля си, когато той стана да изпрати Зофя до женската каюта.
След това Йержи му рече доста раздразнено:
— Толкова ли не можеш да си намериш момиче? Това си е мое.
Владек не бе подготвен да признае, че няма и представа какво да стори, за да си намери момиче.
— Щом пристигнем в Америка, ще имаме предостатъчно време и за момичета — подметна той презрително.
— Защо да чакаме чак до Америка? Смятам да сваля възможно най-много още докато сме на кораба.
— И как ще го направиш? — попита Владек, решен да натрупа познания, без да издава своето невежество.
— Остават ни още дванайсет дни на това ужасно корито и аз възнамерявам да сваля дванайсет жени — изхвърли се другото момче.
— Какво ще ги правиш тия дванайсет жени? — учуди се Владек.
— Как какво? Ще ги чукам.
Владек го погледна озадачен.
— Майко мила! — възкликна Йержи. — Само не ми казвай, че мъж, който е живял в плен при германците и е избягал от руснаците, който на дванайсет години е убил човек и на косъм се е спасил от това онези диваци, турците да му отсекат ръката, не е спал с жена!
Той се засмя, а от койките наоколо им извикаха:
— Тихо!
— Добре де — продължи Йержи вече шепнешком, — явно е време да ти разширим образованието, най-после и аз да те науча на нещо. — Той надзърна към долната койка, макар че в тъмното лицето на Владек не се виждаше. — Зофя е разбрано момиче. Според мен може да бъде убедена да обогати знанията ти. Ще го уредя.
Владек си замълча.
Не казаха нищо по въпроса, но на другия ден Зофя започна да обръща внимание на Владек. В трапезарията сядаше до него, часове наред си разказваха кой какво е преживял, споделяха си и своите надежди. Тя беше сираче от Познан и отиваше при братовчедите си в Чикаго. Владек й каза, че ще се установи в Ню Йорк и сигурно ще живее заедно с Йержи.
— Дано Ню Йорк е близо до Чикаго — въздъхна Зофя.
— Ако е близо, ще дойдеш и ще видиш как съм станал кмет — изфука се Йержи.
Момичето изсумтя презрително.
— Ти, Йержи, си оставаш поляк до мозъка на костите. Дори не знаеш английски като Владек.
— Ще го науча — отсече самоуверено момчето — и като начало ще поамериканча името си. От днес нататък ще се казвам Джордж Новак. Така всичко ще потръгне по вода. Всички в Съединените щати ще ме мислят за американец. Ами ти, Владек Кожекевич? С такова име ще стигнеш до под кривата круша.
Владек погледна новопокръстения Джордж — наистина презираше името си. Не можеше да си присвои благородническата титла, която според него му се полагаше по право. Никак не му допадаше, че се казва Кожекевич, което постоянно му напомняше, че е незаконороден.
— Все ще се справя някак — отвърна той. — Ако искаш, дори ще ти помогна с английския.
— Аз пък ще ти помогна да си намериш гадже.
Зофя се изкиска.
— Не бери грижа за това, той и сам ще си намери.
Всеки ден след вечеря Йержи, или Джордж, както сега настояваше да го наричат, се усамотяваше с различно момиче в някоя от покритите с брезент спасителни лодки. Владек би дал какво ли не, само и само да узнае какво прави приятелят му там, макар че някои от избраничките на Джордж бяха не просто мръсни — дори и да се измиеха, сигурно пак щяха да си останат грозотии.