— Да.
Баба Кабът кимна донейде одобрително.
Уилям отведе Аби Блънт в дъното на градината, под кичестия кестен, по който досега само се беше катерил.
— Винаги ли се опитваш да целуваш момичетата още при първата среща? — попита Аби.
— Да ти призная, никога досега не съм целувал момиче — отвърна Уилям.
Младата жена се засмя.
— Твърде поласкана съм.
Тя подложи румена страна, сетне и розови устни, после настоя да са се прибирали вътре. Бабите видяха с известно облекчение, че двамата се връщат.
По-късно, вече в стаята на Уилям двете момчета обсъдиха вечерта.
— Добре си прекарахме — отбеляза Матю. — Може да се каже, че си струваше да бия толкова път от Ню Йорк до затънтената провинция, ако не броим това, че ми отмъкна момичето.
— Как мислиш, Аби ще ми помогне ли да изгубя девствеността си? — попита Уилям, без да обръща внимание на шеговитите упреци на приятеля си.
— Разполагаш с три седмици, за да разбереш, но се опасявам да не установиш, че самата тя още е девствена — отвърна другият младеж. — Въз основа на опита си в тези неща съм готов да се обзаложа на пет долара, че Аби няма да се поддаде дори на обаянието на Уилям Лоуел Каин.
Уилям обмисли най-внимателно всичко. Едно беше да загуби девствеността си, съвсем друго — пет долара, които да даде на Матю. Виждаше се, кажи-речи, всеки божи ден с Аби Блънт — за пръв път се възползва от това, че макар и седемнайсетгодишен, притежава собствена къща и автомобил. Не след дълго си даде сметка, че е щял да пожъне по-голям успех, ако не бяха родителите на Аби, които й трепереха като на писано яйце. В последните дни от ваканцията той не се бе доближил особено до целта.
Решен да си спечели петте долара, изпрати на младото момиче огромен букет рози, после я заведе на пищна вечеря в „Джоузеф“ и накрая успя да я примами в гостната на своята къща.
— Откъде се сдоби с уиски, нали уж сме в сух режим? — попита Аби.
— А, не е чак такава философия — изперчи се Уилям.
Истината бе, че малко след като Хенри Осбърн се изнесе, той бе скрил в спалнята си бутилка от неговия бърбън, вместо да го излее в канала, както първоначално бе смятал да стори.
От уискито Уилям се задави, а на Аби й избиха сълзи.
Той седна до нея и я прегърна самоуверено през раменете. Тя не възропта.
— Според мен, Аби, си неописуемо красива — прошепна Уилям в светлокестенявите й къдрици, за да я подготви.
Тя го погледна вглъбено с огромни кафяви очи.
— О, Уилям — пророни младото момиче. — Ти си неотразим.
Не беше по силите му да устои на кукленското й лице. Аби позволи да я целуне. Това му вдъхна смелост и той приплъзна плахо ръка от кръстчето към гърдите й, където я остави досущ регулировчик, спрял напиращ поток от автомобили. Момичето поруменя от възмущение и махна дланта му — автомобилите да си продължат нататък.
— Не бива да го правиш, Уилям.
— Защо? — учуди се той и напразно се помъчи да си възвърне позициите.
— Защото не знаеш как ще свърши всичко това.
— Горе-долу, имам представа.
Още преди да й се е нахвърлил отново, Аби го изтика, стана припряно и взе да оправя роклята си.
— Трябва да се прибирам, Уилям.
— Но нали току-що дойде.
— Мама ще пита какво съм правила.
— Ще й кажеш: нищо.
— По-добре да оставим нещата така.
— Да де, но утре заминавам.
Пропусна да добави: „Връщам се в пансиона“.
— Е, можеш да ми пишеш.
За разлика от Валентино Уилям знаеше кога е загубил. Стана, оправи си вратовръзката, хвана Аби за ръката и я откара у тях.
На другия ден в пансиона Матю Лестър взе подадената му банкнота от пет долара и вдигна уж изненадано вежди.
— Само една-едничка дума, Матю, и ще те погна с бейзболната бухалка из училището.
— Не се сещам за думи, които да предадат дълбокото ми съчувствие.
— Хуквай, Матю! И здрава ти гърбина!
Уилям забеляза жената на главния възпитател през последните два учебни срока в „Сейнт Пол“. Тя беше красива, може би поотпусната в корема и бедрата, затова пък бе с огромен бюст, ходеше изпъчена и носеше лъскавата си черна коса на висок кок, вярно, тук-там посребрен, но дотолкова, че да й отива. Една събота Уилям си навехна на хокейното игрище китката и госпожа Раглан му сложи студен компрес, като застана малко по-близо, отколкото се налагаше, така че ръката на момчето да я докосва по гърдите. На него му стана приятно. После друг път Уилям вдигна температура и бе пратен за няколко дни в лечебницата, където жената на възпитателя лично му носеше храната, като присядаше на леглото, така че да докосва през тънката завивка с тяло краката на младежа, докато той се храни. На него пак му стана приятно.