Уилям се подчини, макар и да се питаше как ли ще я обладае, без да проличи, че му липсва всякакъв опит. Оказа се, че не е толкова просто, колкото си беше мислил. От минута на минута той се отчайваше все повече. Госпожа Раглан отново плъзна пръсти по корема му и вещо го насочи. С нейна помощ той я облада с лекота и свърши веднага.
— Извинявайте — промълви той. Не знаеше какво да прави оттук нататък.
Известно време лежа върху нея, накрая тя рече:
— Утре ще се справиш по-добре.
Уилям отново чу стърженето на грамофонната игличка.
Във вторник, който сякаш нямаше край, младежът не мислеше за нищо друго, освен за госпожа Раглан. Вечерта тя дишаше учестено. В сряда стенеше. В четвъртък пъшкаше. В петък крещеше.
В събота Раглан Сръдльото се върна от конференцията и половото обучение на Уилям приключи.
По време на великденската ваканция, по-точно на Възнесение, Аби Блънт най-сетне се поддаде на обаянието на Уилям. Това й струваше девствеността, а на Матю — пет долара. Изживяването с Аби бе пълна противоположност на страстните нощи с госпожа Раглан. Това, че Уилям преспа с момичето, бе единственото паметно събитие през ваканцията, защото Аби замина с родителите си за Палм Бийч, а Уилям прекара почти цялото време затворен в дома си, над учебниците. Правеха му компания единствено бабите и Алан Лойд. Матурата бе само след няколко седмици и тъй като Раглан Сръдльото не отиде на други конференции, Уилям не правеше друго, освен да учи.
През последния учебен срок седеше часове наред заедно с Матю в стаята в пансиона. Двамата изобщо не говореха, освен ако Матю не се натъкнеше на задача, която не можеше да реши. Най-сетне започна и дългоочакваната матура, продължила само една жестока седмица. Двете момчета бяха повече от сигурни, че са я издържали блестящо. Дните обаче се нижеха, те чакаха и чакаха, започвайки да се съмняват как са се представили. За стипендията по математика „Хамилтън“ за Харвардския университет можеше да се състезава всеки ученик в Щатите. Уилям нямаше как да разбере дали надпреварата е била оспорвана. Времето минаваше, така и не съобщаваха резултатите и той взе да си мисли най-лошото.
Когато се получи телеграмата, Уилям играеше заедно с още неколцина абитуриенти бейзбол — колкото да убие времето през последните няколко дни в пансиона, преди да напусне училище. Летните дни бяха топли и точно в такова време бе най-вероятно да изключат от училище някое от момчетата, задето се е напило, счупило е прозорец или се е опитало да преспи с дъщерята, че и с жената на някой от учителите.
Уилям оповести на всеослушание, че няма начин да не уцели началната база. Матю веднага го взе на подбив и заяви, че „Сейнт Пол“ ще се прочуе благодарение на него. Всички прихнаха. После донесоха телеграмата и момчетата забравиха за хвалбите на Уилям. Той пусна бухалката и разкъса малкия жълт плик. Питчърът зачака нетърпеливо, стиснал топката в ръка, аутфилдерите също взеха да нервничат, докато той четеше бавно телеграмата.
— Канят те за професионалист — подвикна едно момче от първа база, понеже, докато играеха бейзбол, рядко на някой му носеха телеграма.
Матю излезе в полето извън игрището и отиде при Уилям, като се опитваше да познае по лицето му каква е новината, добра или лоша. Все така безизразно приятелят му му подаде телеграмата, той я прочете, подскочи радостно и метна хартийката на земята, след което се завтече заедно с Уилям, хукнал през базите към началната позиция. Питчърът ги изгледа, вдигна телеграмата, също я прочете и запокити със замах топката към трибуните. Играчите започнаха да си предават от ръка на ръка жълтата хартийка, докато тя не обиколи игрището. Последният, който я прочете, беше ученикът, донесъл телеграмата — никой не му бе благодарил за всеобщата радост, настанала заради него, затова той реши, че ако не друго, поне заслужава да узнае причината за тези буйни вълнения.
Телеграмата беше адресирана до господин Уилям Лоуел Каин и момчето отсъди, че това сигурно е самохвалкото, който така и не бе уцелил. Съобщението гласеше: „Честито! Спечелихте стипендията по математика «Хамилтън» за Харвардския университет. В скоро време ще ви съобщим повече подробности. Абът Лорънс Лоуел, ректор“. Уилям обаче така и не стигна до началната база, тъй като съучениците му го наобиколиха.