Матю се зарадва много на успеха на най-добрия си приятел, но и се натъжи — притесняваше се да не би да се разделят. Уилям също се страхуваше от това, ала не каза нищо. Двамата трябваше да изчакат още девет дни, за да научат дали и Матю е приет в Харвардския университет.
Пристигна втора телеграма, този път от Чарлс Лестър, който поздравяваше сина си и канеше момчетата на чай в хотел „Плаза“ в Ню Йорк. Двете баби също честитиха на Уилям, но както баба Каин подметна доста троснато пред Алан Лойд, „момчето не е постигнало нищо, което да не сме очаквали от него, и не е направило нищо повече от баща си“.
В уречения ден двамата младежи тръгнаха напето и гордо по Пето авеню. Момичетата извръщаха очи към младите красавци, които се правеха, че не ги забелязват. В три и петдесет и девет минути, преди да влязат през парадния вход на скъпия хотел, те си свалиха сламените шапки гарсонетки, после минаха уж нехайно през фоайето и се отправиха към неколцината роднини, разположили се в сладкарницата с палмите. Там, изправили гърбове на удобните столове, ги чакаха двете баби — Каин и Кабът, и трета възрастна дама, за която Уилям предположи, че е съответствието на баба Каин в рода Лестър. С тях бяха господин и госпожа Лестър, дъщеря им Сюзан (която така и не свали прехласнати очи от Уилям) и Алан Лойд. Двата свободни стола бяха за Уилям и Матю.
Баба Каин повика с властно повдигане на веждата най-близкия келнер.
— Кана прясно запарен чай и още сладкиши, ако обичате.
Сервитьорът забърза към кухнята.
— Кана чай и още сладкиши за маса двайсет и три — извика той, та да го чуят в олелията.
— Ей сега — отвърна някой в здрачното, пълно с пара помещение.
— Кана чай и сметанови сладки, уважаема госпожо — рече келнерът, след като се върна на масата.
— Ако беше жив, днес баща ти щеше да се гордее с теб, Уилям — каза възрастният мъж на по-високото от двете момчета.
Сервитьорът се запита какво ли е направил младежът, че да заслужи такива думи.
Уилям нямаше дори да забележи келнера, ако не беше тежката сребърна гривна върху ръката му, каквито се продаваха само в „Тифани“. Видя му се неуместна върху китката на някакъв си сервитьор.
— Уилям! — подвикна баба Каин. — Стигат ти два сладкиша. Това не е последният път, когато ядеш, преди да отидеш в Харвард.
Младежът погледна разчувстван възрастната дама и съвсем забрави за сребърната гривна.
13.
Вечерта, докато лежеше в тясната стаичка в хотел „Плаза“ и си мислеше за онова момче — Уилям, чийто баща е щял да се гордее с него, Авел за пръв път в живота си осъзна какво точно иска да постигне — да го смятат за равен на такива като Уилям.
След като пристигна в Ню Йорк, трябваше да понесе тежки несгоди. Отиде да живее в стаичка, където имаше само две легла — младият поляк неохотно ги делеше с Джордж и двама от братовчедите му. Затова Авел спеше само когато едно от двете легла се освободеше. Чичото на Джордж нямаше работа за него и след няколко тревожни седмици, през които Авел изхарчи почти всичките си спестявания, за да оцелее, той обиколи надлъж и шир целия район от Бруклин до Куинс, докато накрая го наеха в една месарница — плащаха му по девет долара за шест дни и половина работа на седмица и му разрешиха да спи в стаичката над месарницата, разположена в Долен Ийст Сайд, насред малката полска общност, която почти не общуваше с външния свят. Не след дълго Авел взе да страни от своите сънародници, ядосан, че живеят толкова затворено. Повечето дори не си правеха труда да научат английски, камо ли да говорят на него.
В неделя още се виждаше редовно с Джордж и с безкрайната върволица негови изгори. През седмицата обаче почти всяка вечер ходеше на курсове, където се учеше да пише и да чете на английски. Не се срамуваше, задето напредва толкова бавно — от осемгодишна възраст почти не бе имал възможност да пише, но след някакви си две години вече говореше съвсем свободно, почти без акцент новия език. Почувства се готов да напусне месарницата, но как? Една сутрин разрязваше агнешко бутче, когато съвсем случайно чу как един от най-големите клиенти на магазина — шефът на ресторантите в хотел „Плаза“, се оплаква на месаря, че се е наложило да уволни заради дребна кражба един от келнерите.