— По колко вървят акциите на Улуърт? — поинтересува се младият поляк.
Известно време мъжът в другия край на линията мълча.
— По два долара и десет цента. Напоследък по тях се наблюдава голямо движение, но нямам представа защо — отвърна накрая той.
— По-късно днес ще чуете съобщение, пуснато от фирмата. Постарайте се дотогава да купите нейни акции за всичките ми налични пари.
— Какво ще гласи съобщението? — поинтересува се озадачен брокерът.
— Не ме карайте да огласявам по телефона такава информация — рече Авел.
Брокерът беше възхитен от своя клиент — от досегашното си общуване с него се бе научил да не подпитва откъде той черпи сведения.
Авел се върна в Дъбовия салон точно навреме, за да поднесе кафето. Клиентите поостанаха още малко на масата и чак когато вече се канеха да си тръгват, келнерът се завъртя при тях. Човекът, платил сметката, му благодари за безупречното обслужване, сетне се обърна така, че да го чуят и приятелите му, и попита:
— Искаш ли бакшиш, млади момко?
— Ще ви бъда признателен, уважаеми господине — отвърна Авел.
— Купувай акции на Улуърт.
Всички се засмяха. Младият поляк също се усмихна, сгъна петте долара, подадени му от мъжа, и благодари. През следващата половин година прибра още четири хиляди четиристотин и дванайсет долара — печалбата от акциите на Улуърт.
Няколко дни, след като навърши двайсет и една години, Авел получи американско гражданство и реши да го полее. Покани Джордж, последната му изгора Моника и едно момиче на име Клара, бивша любовница на приятеля му, първо на кино — да видят Джон Баримор в „Дон Жуан“, после на вечеря в „Биго“.
Джордж още чиракуваше в хлебарницата на чичо си за осем долара на седмица и макар че и досега го смяташе за най-добрия си приятел, Авел не можеше да си затваря очите за все по-голямата разлика между Джордж, който нямаше пукнат грош в джоба, и себе си — той вече имаше на влог в банката осем хиляди долара и тази година му предстоеше да завърши икономика в Колумбийския университет. Авел бе наясно накъде се е устремил, докато Джордж отдавна бе престанал да разправя на всеки срещнат, че щял да става кмет на Ню Йорк.
Четиримата прекараха незабравима вечер най-вече защото Авел знаеше какво точно да очаква от един добър ресторант. Тримата му гости преядоха и когато им донесоха сметката, Джордж с ужас видя, че тя надвишава надниците му за един месец. Авел плати, без изобщо да се замисля. Ако плащате, постарайте се останалите на масата да останат с впечатлението, че сумата не е важна за вас. Ако сметката ви се види твърде голяма, не ходете повече в този ресторант, но каквото и да правите, не обсъждайте и прикрийте изненадата си — ето още нещо, което младият поляк бе усвоил от богатите.
В два след полунощ Джордж и Моника си тръгнаха за Долен Ийст Сайд, а Авел реши, че си е заслужил да бъде с Клара. Вкара я през задния вход на „Плаза“ и я качи със служебния асансьор в стаята си. Не се наложи да я увещава дълго да преспи с него и той реши да не протака — трябваше и да подремне, тъй като на другия ден беше сутрешна смяна. Остана доволен, че е успял да приключи до два и половина, и спа непробудно до шест, когато будилникът иззвъня. Отсъди, че разполага с достатъчно време, за да го направи още веднъж с Клара и после да се облече за работа.
Момичето седна в леглото и го загледа нацупено, а той пристегна бялата папийонка и го целуна припряно за довиждане.
— Постарай се да излезеш, откъдето влезе, инак ще ми навлечеш неприятности — предупреди я Авел. — Кога ще те видя отново?
— Няма да ме видиш повече — отсече ледено Клара.
— Защо? — изненада се младежът. — Да не съм направил нещо?
— Не, точно защото не направи нищо.
Тя скочи от леглото и започна да се облича припряно.
— Какво не съм направил — попита наскърбен Авел. — Нали искаше да се любим?
Тя се завъртя на пети и го погледна в лицето.
— Да, исках, докато не осъзнах, че с Валентино си приличате само по едно — и двамата сте мъртви. Може и да си най-страхотното нещо, което „Плаза“ е виждала в лоша година, но от мен да го знаеш, в леглото си кръгла нула. — Клара вече се беше облякла и стоеше на прага, хванала здраво дръжката на вратата, сякаш да почерпи вдъхновение за последната язвителна забележка. — Я кажи, има ли момиче, което да си убедил да преспи повече от веднъж с теб?