Потресен, Авел остана да гледа затръшналата се врата, а после цял ден си мисли за думите на младата жена. Не се сещаше с кого да обсъди нещата. Джордж само щеше да му се изсмее, а колкото до колегите му в хотела, те си въобразяваха, че младият поляк знае всичко. Реши, че ще преодолее и това препятствие, както всички останали, на които се бе натъквал в живота си — с познания и опит.
Този ден беше на работа до обяд и после отиде в книжарница „Скрибнър“ на Пето авеню. Бе открил в книгите отговорите на всички икономически и езикови въпроси, но не намери такава, която да му помогне поне малко в секса. Томчето, посветено на етикета, не му вършеше работа, а „Основи на нравствеността“ на У. Ф. Колбърт се оказа напълно безполезна.
Авел си тръгна от книжарницата, без да купи нищо, и прекара остатъка от следобеда в опушен киносалон на Бродуей, където обаче, вместо да гледа филма, си мислеше за казаното от Клара. Филмът — с Грета Гарбо, беше любовен, но героите се целунаха чак в края и помогнаха на младежа точно толкова, както и книжарница „Скрибнър“.
Когато той излезе от киното, вече се беше мръкнало и по Бродуей духаше хладен вятър. Авел за кой ли път се изненада, че вечер градът е не по-малко шумен, отколкото през деня. Тръгна към Петдесет и девета улица с надеждата, че от свежия въздух мислите му ще се избистрят. На ъгъла на Петдесет и втора улица спря да си купи вечерен вестник.
— Момиче ли си търсиш? — попита някой иззад стойката с вестниците.
Авел погледна натам. Силно гримираната жена бе на около трийсет и пет години и си бе сложила червило, последен писък на модата. Горното копче на бялата й копринена блуза беше разкопчано, непознатата бе в черна пола и черни чорапи, носеше на краката си и черни обувки.
— Само пет долара, няма да съжаляваш — подвикна тя и закърши бедра, при което цепката на полата се разтвори и се видя горният край на чорапа.
— Къде? — попита Авел.
— През една пресечка имам малко жилище.
Тя извърна глава, за да покаже на Авел в коя посока е жилището, и той за пръв път видя на светлината на уличната лампа лицето й. Непознатата бе доста привлекателна. Младежът кимна, жената го хвана за ръка и го поведе.
— Ако от полицията ни спрат — предупреди го тя, — си ми стар приятел, а аз се казвам Джойс.
На следващата пресечка излязоха при малък олющен жилищен блок. Авел беше ужасен от запуснатата стая, където жената живееше. Вътре имаше само една гола електрическа крушка, стол, леген и спалня с намачкани чаршафи, очевидно използвани многократно през деня.
— Тук ли живееш? — изуми се той.
— А, не, тук само работя.
— Защо го правиш? — поинтересува се младежът. Вече се чудеше дали да продължи с осъществяването на плана си.
— Имам две деца, сама ги отглеждам. Каква по-основателна причина? Е, желаеш ли ме, или не?
— Желая те, но не така, както си мислиш — отвърна Авел.
Жената го погледна уплашена.
— Да не си от ония откачалки, последователите на маркиз Дьо Сад?
— Опазил ме бог — възкликна младежът.
— Да не почнеш да ме гориш с цигари?
— Не, нямам такова намерение — стресна се Авел. — Искам някой да ме обучи. Искам уроци.
— Ти подиграваш ли ми се бе, човек? Какви уроци? Какво си въобразяваш, че тук ти е вечерно училище ли?
— Нещо от тоя род — потвърди младият поляк, сетне приседна на крайчеца на леглото и обясни какво му е казала предната нощ Клара. — Как мислиш, можеш ли да ми помогнеш?
Нощната труженичка се взря в Авел и се запита дали днес не е първи април.
— Мога, как да не мога — отвърна тя накрая, — но ще ти струва по пет долара за половин час сеанс.
— По-скъпо, отколкото бакалавърската степен в Колумбийския университет — учуди се Авел. — Колко урока ми трябват?
— Зависи дали си схватлив — рече жената.
— Да почваме тогава — подкани младежът, след което извади от вътрешния си джоб пет долара и й ги подаде.
Тя пъхна банкнотата в един от чорапите си, сигурен знак, че изобщо не ги сваля.
— Събличай се, драги — каза жената. — С дрехите няма да научиш много.
След като Авел остана чисто гол, тя го огледа оценяващо от глава до пети.
— Е, не си Дъглас Феърбанкс. Но не бери грижа, на тъмно няма значение как изглеждаш, важно е какво можеш.