Младият поляк пак седна в края на леглото, а тя захвана да му обяснява как да се държи с жените. Беше изненадана, че той наистина не я желае, и още по-изненадана, когато следващия половин месец продължи да идва всеки божи ден.
— Как да разбера, че вече се справям добре? — поинтересува се Авел.
— Ще разбереш много лесно, сладурче — отвърна Джойс. — Ако успея да свърша с теб, значи ще докараш до оргазъм и египетска мумия.
Най-напред му показа къде са чувствителните местенца по женското тяло, после — да не бърза, докато се люби, и признаците, по които да разбере, че на жената й е приятно. Обясни му и как да използва езика и устните си навсякъде, освен по женските устни.
Авел я слушаше внимателно и изпълняваше напътствията, макар и в началото малко сковано. Жената го уверяваше, че от ден на ден става все по-добър, той обаче не бе сигурен, че му казва истината, докато три седмици и сто и десет долара по-късно за негова изненада и радост Джойс сякаш се пробуди най-неочаквано в ръцете му. Доближи главата му до своята, докато той прокарваше нежно език по зърната на гърдите й. Сетне я замилва между краката и усети, че е влажна — за пръв път, а след като я облада, тя застена — звук, който Авел чуваше за пръв път и който му донесе огромна наслада. Жената впи пръсти в гърба му и го помоли да не спира. Стенанията продължиха — понякога силни, понякога приглушени. Накрая Джойс изкрещя и отпусна внезапно ръце, с които дотогава го бе притискала до себе си.
След като дишането й се поуспокои, тя рече:
— Е, сладур, завърши курса с отличие.
Авел дори не бе достигнал оргазъм.
Ознаменува дипломирането си и от университета, и от школата на Джойс, като за баснословна сума се сдоби на черно с места при ринга и заведе Джордж, Моника и намусената Клара на финала тежка категория на световния шампионат между Джийн Тъни и Джак Демпси. Вечерта след боксовия мач Клара отсъди, че е едва ли не неин дълг да преспи с Авел — все пак човекът се бе охарчил заради нея. На заранта го молеше как ли не да не я изоставя.
Авел не се срещна повече с нея.
След като се дипломира в Колумбийския университет, животът в хотел „Плаза“ вече не го удовлетворяваше, той обаче не знаеше как да се измъкне оттук. Беше заобиколен от най-заможните и преуспели американци, но не можеше да отиде направо при някой от клиентите — стореше ли го, сигурно щеше да остане без работа, пък и посетителите надали щяха да вземат присърце амбициите на някакъв си келнер.
Веднъж на обяд в „Плаза“ дойдоха господин и госпожа Елзуърт Статлър. Бяха запазили маса в салон „Едуард“, където Авел бе прехвърлен временно за една седмица. Той реши, че щастието най-после му се е усмихнало. Хвърли огромни усилия, за да направи впечатление на прочутия хотелиер, и обядът мина като по ноти. Преди да си тръгне, Статлър благодари сърдечно на младежа и му даде десет долара, това обаче беше краят на познанството им. Авел го изпроводи с поглед, докато той излизаше през въртящата се врата на „Плаза“, и се запита дали някога ще се измъкне оттук.
Оберкелнерът Сами го потупа по рамото:
— Какво получи от господин Статлър?
— Нищо — отвърна Авел.
— Не ти ли даде бакшиш? — изненада се Сами.
— Даде ми, как да не ми е дал — рече полякът. — Десет долара.
Той връчи на шефа си парите.
— Това е друго — отбеляза Сами. — Вече си мислех, че нещо ме баламосваш. Десет долара, доста тлъст бакшиш дори за господин Статлър. Явно си му направил голямо впечатление.
— Не, не съм.
— Как така да не си? В какъв смисъл? — учуди се оберкелнерът.
— Няма значение — промърмори Авел и понечи да си тръгне.
— Я чакай! Тук има бележка за теб. Господинът на маса седемнайсет, някой си Лерой, искал да говори лично с теб.
— За какво, Сами?
— Откъде да знам? Може да е харесал сините ти очи.
Авел стрелна с поглед маса седемнайсет, където сядаха само неизвестните, тъй като масата беше на лошо място, току до летящата врата на кухнята. Полякът обикновено гледаше да не обслужва масите в дъното на салона.
— Кой е този Лерой? — попита той. — Какво иска?
— Нямам представа — отговори Сами и дори не си направи труда да вдигне глава. — За разлика от теб не проучвам биографията до десето коляно на всеки клиент. Обслужи ги както трябва, вземи си бакшиша и се надявай да дойдат отново. Според теб тази философия сигурно е прекалено проста, но мен тя ме задоволява напълно. Както личи, в Колумбийския университет са пропуснали да те научат на някои основни неща. Размърдай си задника, Авел, иди на седемнайсета маса и ако ти дадат бакшиш, мисли му, ако не ми го донесеш.