След седмица съобщиха, че Уилям е удостоен с присъжданата от президента награда по математика. Младежът съжаляваше, че баща му не е жив, за да присъства на връчването. Матю се дипломира с почтеното „среден“, което му дойде като манна небесна и не изненада никого. И двамата не смятаха да продължават образованието си — предпочитаха да се впуснат час по-скоро в потока на живота.
Осем дни преди Уилям да се дипломира в Харвардския университет, банковата му сметка в Ню Йорк прехвърли един милион долара. Точно тогава той обсъди по-подробно с Матю дългосрочното си намерение някой ден да управлява банка „Лестър“, като я слее с „Каин и Кабът“.
Матю посрещна с радост новината и сподели най-чистосърдечно:
— Това е единственият начин някога да увелича сумата, която татко ще ми остави след смъртта си.
В деня на връчването на дипломите в Харвард дойде Алан Лойд, който тъкмо беше навършил шейсет. След тържеството Уилям го заведе на площада да пият чай. Банкерът огледа с обич снажния младеж.
— Дипломата от Харвард вече ти е в джоба, какво смяташ да правиш оттук нататък?
— Ще постъпя на работа в банката на Чарлс Лестър в Ню Йорк, за да понатрупам опит, после, след още няколко години, ще дойда в „Каин и Кабът“.
— От дванайсетгодишен, Уилям, не излизаш от банката на Лестър. Защо не дойдеш направо при нас? Веднага ще те назначим директор.
Младежът не отвърна нищо. Предложението на Алан Лойд го свари напълно неподготвен. Колкото и да бе амбициозен, и през ум не му беше минавало, че ще го назначат директор на банката още преди да е навършил двайсет и пет години, възрастта, когато баща му е бил удостоен с почетната длъжност.
Алан Лойд продължаваше да чака отговор, какъвто не получаваше и не получаваше.
— Не мога да повярвам, Уилям, че има нещо, от което да онемееш.
— Не съм и мечтал да ме поканите в управителния съвет преди двайсет и петия ми рожден ден, когато баща ми…
— Вярно, баща ти беше избран за директор, след като навърши двайсет и пет. Но няма причини да ти забраняваме да влезеш и преди това в управителния съвет, стига, разбира се, другите директори да подкрепят предложението ми, а аз знам, че те ще го подкрепят. При всички положения си имам лични причини да настоявам да станеш час по-скоро директор. След пет години излизам в пенсия и ще напусна банката, трябва да сме сигурни, че ще изберем за председател на управителния съвет най-подходящия човек. Ще имаш по-голямо влияние при взимането на решенията, ако през тези пет години си работил за „Каин и Кабът“, вместо да се задоволяваш с висока чиновническа длъжност в банка „Лестър“. Е, момчето ми, ще влезеш ли в управителния съвет?
За втори път този ден Уилям съжали, че баща му не е жив.
— На драго сърце приемам, уважаеми господине.
Алан го погледна.
— За пръв път, откакто играхме голф, ме наричаш „господине“. Както личи, трябва да те следя по-изкъсо.
Младежът се усмихна.
— Е, разбрахме се — рече банкерът. — Ще бъдеш младши директор, ще отговаряш за инвестициите и ще си на пряко подчинение на Тони Симънс.
— Мога ли да си назнача заместника? — попита Уилям.
Алан Лойд се взря изпитателно в него.
— И това несъмнено ще бъде Матю Лестър.
— Да.
— Не. Не искам той да прави в банката ни онова, което ти възнамеряваше да правиш в тяхната. Ако не друго, Томас Коен би трябвало да те е научил на това.
Уилям не отвърна нищо, но оттук нататък си имаше едно наум за банкера и вече не го подценяваше.
Чарлс Лестър се засмя, когато Уилям му повтори разговора дума по дума.
— Жалко, че няма да дойдеш при нас, пък било то и като шпионин — рече той сърдечно. — Но не се и съмнявам, че някой ден все пак ще работиш тук, в един или друг смисъл.
Книга трета
15.
Когато през септември 1928 година постъпи на работа като младши директор в „Каин и Кабът“, Уилям за пръв път през живота си имаше усещането, че върши нещо наистина стойностно. Започна кариерата си в тесен кабинет с дъбова ламперия точно до кабинета на Тони Симънс, финансовия директор на банката. Без да се налага някой да му го обяснява, още първата седмица след постъпването си Уилям разбра, че Тони Симънс се надява да наследи Алан Лойд като председател на управителния съвет.