Академия за проклятия
Елена Звездная
Урок осем - Как да се омъжиш за тъмен лорд
превод: Кристина Мешулам
Постскриптум
Обгръщайки зиморничаво раменете си с ръце, си припомнях събитията от преди половин час - схватката с
морската вещица, координирания бой на Риан, магистър Еллохар и лорд Наавирр, пленяването на Саарда, танцът ни с лорд Тьер, целувката, от която устните ми още пламтяха... И прехода в сумрачното подземие на
Школата за Изкуството на Смъртта, където се намирахме в момента.
- Веднъж аз дойдох на себе си под един човек. Под човек! - какво презрение, отчаяние, ярост във всяка
сричка! - Аз! Еннар ХатарГжен бях станала постелка на някакво си човече! - думите й преминаха в рев. - Аз! И
паметта ми се възвърна! Паметта, личността, осъзнаването на цялата ситуация!
Аз мълчах потресено, двамата тъмни лордове също съхраняваха мълчание, а вещицата съвсем тихо продължи:
- Листар ми беше отнел много години и аз настоях той да ми се отплати.
- Със сила? - тихо попитах аз.
- Със свобода - дрезгаво отговори Саарда.
Нямах никакви съмнения в това, че я беше получила, като се имаше предвид всичко, което се беше случило
след
това.
- Аз бях дошла на себе си навреме - отново гордо вдигната глава, - наистина навреме.
Погледът й като че ли потъна в миналото и сега аз със сигурност знаех, че тя не вижда мен, пред очите й
проблясваха отминали събития...
- Най-великата човешка империя, човечке, Хешисаи - разцветът на твоя народ, градове, пробиващи небето
с върховете на кулите си, армии, способни да дадат отпор дори на демоните на Ада, магове, чиято сила не
отстъпваше на тази на тъмните и вяра във величието на човека - висшето същество в този свят... Всичко това
загина, пометено от любовта между принца и дъщерята на изчезнало племе от Хаос. Той хвърли на олтара на
тази страст жена си и нероденото си дете, тя унищожи неговия свят...
Накъсана въздишка и едва чутото:
- Калиан - повелителката на смъртта, излъгана от Хаос, казват, че тя все още живее... някъде - и отново
въздишка. - Жената, унищожила всичко, до което се е докоснала...
Риан, застанал пред окованата вещица, се обърна и тревожно ме погледна. Магистър Еллохар също се
обърна, но не се ограничи само с поглед:
- Измръзна ли, прелест моя?
Отрицателно поклатих глава, забелязвайки погледа, който лорд-директорът хвърли на Еллохар.
- Чай, сливовица, вино? - подигравателно продължи магистърът на Смъртта. Премълчах си, но го изгледах
възмутено.
- Какво, нищо ли не искаш? - преструвайки се, че не забелязва нито моето възмущение, нито недоволството
на Риан, продължи директорът на Школата за Изкуството на Смъртта.
- Не, благодаря - раздразнено отвърнах аз.
- Чудесно! - подчертано радостно възкликна той, разпервайки ръце, а след това, неочаквано злобно: - Тогава, ще съм ти изключително благодарен ако престанеш да стоиш и да се усмихваш загадъчно от облаците, в
които витаеш и се присъединиш към разговора ни!
- Рен! - изръмжа лорд Тьер.
Без да обръща внимание на магистъра на Тъмното изкуство, лорд Еллохар неочаквано предложи:
- Прокълни ме, а? Ти повече ми харесваш, когато си под откат.
Заобикаляйки по широка дъга магистъра на Смъртта, се приближих към Риан и се усмихнах, когато лорд-
директорът ме прегърна. В мрачното влажно помещение с варосани стени изведнъж ми стана толкова топло
и уютно, че ми се искаше да затворя очи и да стоя в обятията на магистъра вечно.
- Нямах предвид точно това - мръщаво произнесе лорд Еллохар.
- Прекрати - заплашително отвърна Риан.
Тогава в разговора неочаквано се намеси морската вещица, която досега си траеше.
- Аз направих глупост.
И тримата я погледнахме. Саарда, синеоката вещица с побелели кичури в гъстите, черни, дълги, тук-таме
опърлени коси беше окована във вериги и омотана с изсушаващо заклинание. Никой не й отговори -
магистрите просто искаха да получат отговори на собствените си въпроси, а аз... аз исках просто да се наспя, чувствайки присъствието на Риан до себе си. Бях изтощена, а сражението с лордовете на Бездната в разлома, най-вероятно щеше често да ме посещава в кошмарите и да ме преследва нощем.
Вдигнах поглед към вещицата - Саарда втренчено гледаше единствено към мен, право в очите със зъл,
немигащ поглед. Следващата й дума беше:
- Ненавиждам те!
Риан ме притисна по-силно, но нищо не каза, оказа се, че лорд Еллохар не е толкова сдържан:
- Скъпоценна моя - започна той с язвителна любезност, - ще ти изтръгна езика и пред очите ти ще нахраня с
него плъховете.