Майка ми зяпна от учудване. Явно не можеше да намери думи, за да говори.
— Само за ден-два, само докато получа удостоверението — продължаваше да увърта леля Хериът. — Ти си моя сестра, Емили — моя сестра, и единственият човек на света, който може да ми помогне да запазя детенцето си.
Леля ми отново се разплака. Отново настъпи дълго мълчание, после прозвуча гласът на майка ми:
— През целия си живот не съм чувала по-възмутително нещо. Да дойдеш и да ми предлагаш да взема участие в един безнравствен, престъпен заговор, за да… Трябва да си се побъркала, Хериът. Как си могла да помислиш, че мога да ти дам…
Гласът й замлъкна, защото от коридора се чуха тежките стъпки на баща ми.
— Джоузеф — каза майка, когато той влезе, — изпрати я да си върви. Кажи й да напуска къщата и да си вземе това нещо.
— Но мила — каза баща ми изумен, — та това е сестра ти Хериът!
Майка ми му описа подробно положението. Леля Хериът не издаде нито звук. Накрая той попита с невярващ глас:
— Вярно ли е това? Наистина ли затова си дошла?
Бавно и уморено леля Хериът каза:
— Това е за трети път. Ще ми вземат бебето, както взеха другите две. Не мога да го понеса — не мога. Мисля, че Хенри ще ме изгони. Ще си намери нова жена, която да му ражда нормални деца. Няма да ми остане нищо на този свят, изобщо нищо. Дойдох тук с надеждата, че ще намеря съчувствие и помощ. Емили е единственият човек, който може да ми помогне. Сега… сега виждам колко глупава съм била, че изобщо съм се надявала…
Никой не отговори на думите й.
— Е, добре. Разбирам. Отивам си — каза тя съвсем съсипана.
Баща ми обаче не беше човек, който да остави отношението си неизяснено.
— Не ми е ясно как си се осмелила да дойдеш с подобно предложение тук, в една богобоязлива къща — каза той. — И което е по-лошо, изглежда не изпитваш нито капка срам или угризение.
Когато му отговори, гласът на леля Хериът беше по-уверен:
— Защо да изпитвам? Не съм направила нищо, от което да се срамувам. Не изпитвам срам — само съм съкрушена.
— Не изпитваш срам ли! — повтори баща ми. — Не изпитваш срам, че си родила на бял свят една подигравка на образа на Създателя! Че се мъчиш да изкушиш сестра си за един престъпен заговор!
Той пое дълбоко въздух и продължи в стила на проповедите:
— Враговете господни са ни обкръжили. Търсят начин да ударят него, като ударят нас. Те безконечно работят, за да осакатят истинското подобие; намират по-слабите места и се опитват да омърсят расата. Ти си съгрешила, жено, погледни в сърцето си и ще видиш, че си съгрешила. Грехът ти е намалил съпротивителните ни сили, врагът ни е нанесъл удар чрез тебе. Върху дрехата си носиш кръст, който да те защищава, но ти не си го носила винаги в сърцето си. Не си бдяла непрекъснато, за да избегнеш нечистото. Затова си родила Отклонение — а всяко отклонение от вярното подобие не е нищо друго, освен осквернение. Родила си у родство.
— Едно клето малко бебе.
— Бебе, което, ако беше успяла, щеше да порасне и да даде поколение, а от неговото поколение щеше да плъзне замърсяване на расата, докато започнат да ни заобикалят само мутанти и гадости. Точно това се е случвало на места, където волята и вярата не са били достатъчно силни, но тук това никога няма да се случи. Нашите прадеди са били хора на място, а ние следваме заветите им. Може ли да ти бъде позволено да предадеш всички ни? Да излезе, че прадедите ни са живели напразно? Засрами се, жено! А сега си върви. Върви и се отдай на покаяние, а не на съпротивление. Обяви детето си, както е според закона. После изтърпи наказанието си, за да се пречистиш. И се моли. Има много неща, за които да се молиш. Не само си извършила осквернение, като си създала лъжливо подобие — в своята наглост ти се противопоставяш на закона, ти си съгрешила преднамерено. Аз съм милостив човек — няма да искам осъждането ти за това. На тебе остава да очистиш съвестта си, да паднеш на колене и да се молиш — да молиш опрощение на преднамерения си грях, както и за останалите си грехове.
Чуха се леки стъпки. Бебето тихо проплака, когато леля Хериът го взе. Тя тръгна към вратата, вдигна резето и се спря:
— Ще се моля — каза тя. — Да, ще се моля.
За миг замълча, после продължи по-твърдо и по-уверено:
— Ще се моля бог да изпрати милосърдие в този страшен свят, да изпрати състрадание към слабите и любов към окаяните и нещастните. Ще го попитам дали наистина такава е неговата воля — децата да страдат и душите им да бъдат прокълнати заради някое петънце върху тялото… И ще го моля също да пречупи волята на безгрешните…
После вратата се затвори и чух как тя бавно върви по коридора.