И аз продължавах да изпитвам страх.
Сигурно бе след петата нощ, след която нищо не бе последвало молитвата ми — чичо Ексъл ме настигна, когато ставах от закуска, и каза, че няма да е зле да отида с него и да му помогна да поправи един плуг. След като поработихме два часа, той обяви почивка — излязохме от ковачницата и седнахме на слънце, облегнати на стената. Той ми даде парче овесена баница и минута-две мълчахме, докато се хранехме. После чичо ми каза:
— Хайде, Дейви, кажи си.
— Какво да си кажа? — попитах глупаво.
— Това, което те прави да изглеждаш като че ли си се поболял заради нещо последните няколко дни. Какво се е случило? Да не би да са ви хванали?
— Не — казах аз.
Той видимо се успокои.
— Какво има тогава?
Тогава аз му разказах за леля Хериът и за бебето. Преди да бях свършил, вече говорех през сълзи — такова облекчение изпитвах, че мога да го споделя с някого.
— Не мога да забравя лицето й, когато си заминаваше — обяснявах му аз. — Не съм виждал човек, който да изглежда така. И продължавам да виждам лицето й — под водата.
Когато свърших, погледнах чичо Ексъл. Лицето му беше необикновено мрачно, а ъгълчетата на устните му — присвити надолу.
— Значи такава била работата… — каза той и поклати глава.
— Само защото бебето е по-различно — повторих аз. — Така беше и със Соуфи… Преди това не ми беше много ясно… Страх ме е, чичо Ескъл. Какво ще ми направят, когато разберат, че съм различен?
Той сложи ръка на рамото ми.
— Никой освен мене няма да знае за това — каза ми отново той. — Никой освен мене, а на мене можеш да разчиташ.
Думите му не ми прозвучаха толкова успокояващо, колкото преди.
— А онова момче, което изчезна… — напомних му аз, — може би са го хванали?
Той поклати глава.
— Мисля, че можеш да не се притесняваш за това, Дейви. Разбрах, че горе-долу по времето, за което ми каза, едно момче е загинало. Казвало се Уолтър Брент, на около девет години. Въртял се наоколо, когато сечали дървета и едно дърво паднало върху клетника.
— Къде? — попитах аз.
— На около девет-десет мили оттук — в една ферма близо до Уипинг.
Замислих се. Възможно беше посоката да е към Уипинг, а и точно такъв нещастен случай обясняваше внезапното странно прекъсване на контакта… Без да изпитващ лоши чувства към непознатия Уолтър, аз се надявах и вярвах, че това е единственото обяснение.
Чичо Ексъл отново взе да повтаря:
— Няма никаква причина някой да те открие. По нищо не си личи, могат да разберат само ако ти самият се издадеш. Научи се да се владееш, Дейви, и те никога няма да те хванат.
— А какво са направили със Соуфи? — отново го попитах аз. Но той отново отказа да се спира на тази тема, а продължи:
— Не забравяй какво ти казах. Те мислят, че са вярното подобие, но няма откъде да бъдат сигурни. А дори Древните да са били от същия вид като мене и останалите, какво от това? Е, зная, че се разправят приказки за това какви прекрасни хора са били те и колко прекрасен е бил светът им, и че някой ден ще постигнем всичко, което те са имали. Разказите за тях са пълни и с много глупости, но дори в тях да има доста истина, струва ли си толкова да се мъчим да вървим по същия път? Къде са те сега, къде е прекрасният им свят?
— „Бог им изпратил Изпитанието“ — изцитирах аз.
— Разбира се, разбира се. Добре си изучил проповедите, няма що. Лесно е да се каже, но не е лесно да се проумее, особено ако си видял малко повече от света и си разбрал предназначението му. Изпитанието — това не са били само бури, урагани, наводнения и пожари, каквито са описани в Библията. То е всичко, взето заедно; при това дори нещо много по-лошо. От него са останали Черните брегове, светещите нощем развалини и Злите земи. Може би Содом и Гомор са неговите предшественици, но Изпитанието е било нещо по-голямо. Не разбирам обаче странните последствия, които то е имало за всичко, което е оцеляло.
— Не и в Лабрадор — подхвърлих аз.
— Не, и в Лабрадор също. Но по-малко в Лабрадор и Нюф, отколкото на други места — поправи ме той. — Какво ли е било това ужасно нещо, което се е случило? И защо? Почти мога да си представя, че Господ, когато е ядосан, може да унищожи всички живи същества; обаче не разбирам тази несигурност, тази каша от отклонения — не виждам смисъл в това.