— Непрекъснато укриват… и никога няма да спрат, защото не са получили хубав урок; жените раждат Осквернения, а после отиват на черква и казват, че съжаляват и че това няма да се повтори; великанските коне на Енгъс Мортън все още са тук — една „официално одобрена“ подигравка със законите на Чистотата; дяволският инспектор гледа да си запази службата и да не обиди ония в Райго — а после се чудим защо някоя година реколтата е прокълната…
Той продължи да мърмори и да плюе с отвращение — един бълващ отрова стар пуританин…
Попитах чичо Ексъл дали са много хората, които се чувствуват така, както казваше старият Джейкъб. Чичо ми замислено поглади брадичката си.
— Да… Много от по-старите хора. Те все още смятат, че са лично отговорни — както е било, преди да има инспектори. Така мислят и някои на средна възраст, но повечето от тях нямат нищо против сегашното положение. Не се придържат към правилата така, както родителите им. Не смятат, че има някакво значение точно какво се прави, след като на мутантите е забранено да се размножават и нещата вървят добре; ако обаче има няколко последователни нестабилни години като тази, не съм сигурен дали ще приемат всичко тихо и кротко.
— А защо процентът на отклоненията внезапно се увеличава през някои години? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Не зная… Казват, че зависело от времето. Ако зимата е лоша, с виелици от югозапад, процентът на отклоненията нараства — но не през следващия сезон, а през по-следващия. Казват, че така се пренася нещо от Злите земи. Никой не знае какво, но изглежда имат право. Старите хора виждат в това предупреждение, напомняне за Изпитанието, което ни е изпратено, за да ни насочва в правия път, и вдигат голям шум. И следващата година ще бъде лоша. Тогава хората ще се вслушват повече в думите им. И ще почнат с четири очи да търсят изкупителни жертви.
Той спря да приказва и ме изгледа дълго и замислено.
Разбрах намека му и го предадох, на останалите. Така и излезе — следващият сезон беше почти толкова прокълнат, колкото и предишния; появи се тенденция да търсят изкупителни жертви. Отношението на обществото към укриването на отклонения бе забележимо по-непримиримо, отколкото предишното лято; това увеличи притеснението ни, което и без това изпитвахме от историята с Петра.
В продължение на седмица след случая на реката следяхме с удвоено внимание дали няма да ни намекнат, че ни подозират. Но не открихме нищо. Явно бяха решили, че двамата с Роузалинд, макар и на различни места, бяхме чули викове за помощ, които положително са прозвучали съвсем слабо в далечината. Отново можехме да се успокоим — но не за дълго. Измина само месец и се появи нов източник на лоши предчувствия. Ан съобщи, че ще се омъжва…
10
Макар че самата Ан ни съобщи това, направи го малко предизвикателно.
Отначало не обърнахме особено внимание. Трудно ни беше да повярваме, не ни се искаше да повярваме, че тя не се шегува. Първо, ставаше въпрос за Алан Ървин — същия Алан, с когото се бях сбил на речния бряг и който беше донесъл за Соуфи. Родителите на Ан имаха хубава ферма, почти толкова голяма, колкото Уокнак, а Алан беше ковашки син и се предполагаше, че като му дойде времето, самият той ще стане ковач. Телосложението му подхождаше за това — беше висок здравеняк, но това като че ли изчерпваше всичко. Положително Анините родители крояха по-добри планове за нея — затова почти не очаквахме да излезе нещо от всичко това.
Но грешахме. По някакъв начин Ан бе склонила родителите си и годежът бе официално признат. Тогава вече се изплашихме. Изведнъж се видяхме принудени да обмислим някои от възможните усложнения и колкото и млади да бяхме, открихме достатъчно, които да ни разтревожат. Първият, който постави въпроса на Ан, беше Майкъл.
— Не бива да го правиш, Ан. Заради себе си — каза й той. — Все едно, че за цял живот се свързваш с осакатен човек. Помисли си, Ан, наистина си помисли какво означава това.
Тя го нападна ядосано:
— Не съм глупачка. Вече съм помислила. Мислила съм повече от вас. Аз съм жена — имам право да се омъжа и да родя деца. Вие сте само трима, а ние сме пет. Да не искате да кажете, че две от нас никога няма да се омъжат? Никога няма да имат свой живот и свой дом? А ако не искате да кажете това, значи две от нас трябва да се омъжат за нормални хора. Обичам Алан и имам намерение да се омъжа за него. Трябва да ми бъдете благодарни. Това ще опрости нещата за останалите.