— Джероум Скинър — повтори той доста безнадеждно. — Хубаво, ще се опитам да науча нещо повече за него.
Тази нощ разговарях с останалите, но не стигнахме до нищо. Майкъл подхвърли:
— Ако вие с Роузалинд сте напълно уверени, че около вас няма нищо подозрително, не виждам как друг, освен този човек от гората би могъл да попадне на следа (вместо да изписва името „Джероум Скинър“ с форми на букви, Майкъл използува мисловен образ). — А ако всичко тръгва от него, той сигурно вече е изказал своите подозрения на областния си инспектор, който ги е предал в обичаен доклад до вашия инспектор. Това би означавало, че няколко души вече се занимават с това; при нас ще започнат да разпитват за Сали и Кетърин. Лошото е, че всички са по-подозрителни от обикновено, поради мълвата за предстояща голяма неприятност с Оградните жители. Ще видя дали утре няма да науча нещо повече и ще ви обадя.
— Но кое е най-доброто, което можем да направим? — намеси се Роузалинд.
— Засега не правете нищо — посъветва я Майкъл. — Ако сме преценили правилно, тогава сте разделени на две групи: в едната — Сали и Катърин, в другата — ти, Дейвид и Петра. Другите трима остават незасегнати. Не правете нищо необикновено — те вече подозират и това може да ги накара да се хвърлят отгоре ви. Ако наистина се стигне до разследване, трябва да успеем да го объркаме, като се правим на невинни — както вече решихме. Петра обаче е слабото ни място, прекалено малка е, за да е наясно. Ако те се заловят с нея и започнат да я подвеждат и да й слагат капани, всичко може да приключи със стерилизация и изпращането ни в Оградата… Затова Петра е ключовата ни точка. До нея не бива да се доберат. Възможно е все още да не я подозират, но тя е била в гората, следователно подлежи на подозрение. В случай, че забележите някакъв интерес към нея, най-добре е да захвърлите всичко и да избягате с Петра. Заловят ли се с нея, по някакъв начин ще я пречупят… Много е възможно историята да замре, но ако кръгът се затвори, Дейвид ще трябвала поеме нещата. Твоя задача ще бъде, Дейвид, да не вземат Петра за разпит: на всяка цена. Ако се наложи да убиеш някого, за да предотвратиш това, ще го направиш. Когато те си намерят повод, не се замислят, а направо убиват такива като нас. Не забравяй: ако предприемат нещо, те ще го правят с цел да ни унищожат, и то бавно, а не изведнъж. Ако се окаже, че няма друг изход и не можеш да спасиш Петра, по-човечно ще бъде да я убиеш, отколкото да я стерилизират и да я изселят в Оградата. Тя е дете, така ти ще й спестиш много. Нали разбираш? А останалите съгласни ли са?
Останалите се включиха и изказаха съгласието си.
Като си представих малката Петра осакатена и захвърлена в Оградната област на явна гибел, с нищожна възможност да оцелее, аз също се съгласих.
— Добре — продължи Майкъл. — Просто бъдете предпазливи, най-хубаво вие четиримата и Петра да сте готови да избягате веднага, щом се наложи.
И той продължи да обяснява, вече с повече подробности.
Трудно е да се каже дали можехме да намерим някакъв друг изход. Ако предприемехме нещо първи, щяхме да навлечем беда и на останалите. Нещастието ни беше, че разбрахме какъв интерес проявяват към нас сега, а не два-три дни по-рано…
12
От този разговор и от съвета на Майкъл заплахата да ни разкрият започна да изглежда по-истинска и по-надвисвала, отколкото когато бях разговарял с чичо Ексъл по-рано същата вечер. Така сякаш изведнъж осъзнах, че един ден ще трябва да застанем лице срещу лице с истинската опасност; страхът от това нямаше да намалява и накрая да изчезне, за да живеем както преди. Знаех, че Майкъл се беше тревожил много през последната година, като че ли изпитваше чувството, че времето на спокойствието свършва, а сега и аз имах същото усещане. Дотам стигнах, че преди да си легна още същата вечер приготвих някои неща, да са ми подръка — лък и две дузини стрели; намерих и торба, в която сложих няколко хляба и малко сирене. Реших на следващия ден да събера дрехи за смяна, здрави обувки и други неща, които може да потрябват, и да ги скрия на някое сухо подходящо място извън къщи. Трябваше да взема дрехи и за Петра, както и няколко одеала, съд за вода за пиене… Не трябваше да забравям и кутийка с огниво.
Както изброявах наум всичко, което щеше да ни бъде необходимо, заспах…
Сигурно не бяха изминали повече от три часа, когато се събудих от вдигане на резето в стаята. Нямаше луна, но звездите бяха достатъчно ясни, за да различа до вратата малка фигура, облечена в нощница.