— Аз дори не зная как да го задействам това нещо, — момчето тръгна по коридора с явно нежелание.
— Само натисни онзи бутон — обади се майка му. — Червения бутон. Там, където пише „Използвай при авария“. И недей да се мотаеш. Искаш ли меканото да дойде с тебе?
— Ами! Не ми трябва — отвърна Ричард навъсен. — Ти за какъв ме смяташ? За бебе ли? — след него вратата се затръшна силно и мърморенето му повече не се чу.
Пръстите на госпожа Ханшоу натискаха скоростно бутоните за необходимата й комбинация по видеофона. В същото време тя си мислеше какво точно да каже на компанията за случая.
След по-малко от половин час в дома на семейство Ханшоу пристигна Джо Блум. Умен млад мъж, завършил техническо училище и специализирал механизми, задвижвани от силови полета, Блум бе наистина доста компетентен, макар младостта му да предизвика у госпожа Ханшоу дълбоко подозрение.
Тя отвори подвижната стена веднага след първия сигнал и го видя да се изтупва енергично, за да се очисти от прахоляка навън. Младият мъж свали еластичните си предпазители и ги остави там, където бе застанал. Госпожа Ханшоу затвори подвижния панел, преграждайки достъпа на ярката, слънчева светлина, която веднага нахлу в къщата. Жената се улови, че злорадо бе желала всяка крачка на Блум по пътя под открито небе от обществената Врата до тук да е била от неприятна по-неприятна. Или може би самата Врата да е била повредена, та младокът да е мъкнал инструментите си още по-далеч от тези двеста метра до къщата им. Искаше й се компанията или поне нейният представител да страда малко. Това би им послужило за урок какво означава една повредена Врата.
Но той изглеждаше жизнерадостен и безгрижен:
— Добро утро, мадам. Дойдох да поправя Вратата ви.
— Радвам се, че поне някой дойде — отвърна нелюбезно госпожа Ханшоу. — Целият ми ден се провали.
— Съжалявам, мадам. Какъв е проблемът?
— Само този, че Вратата не работи. Набирам координатите, но нищо не се получава. Изведнъж, без ни най-малка промяна преди това. Наложи се да изпратя сина си навън при съседите през онова… онова нещо — тя посочи мястото, през което бе дошъл монтьорът.
— И това е врата, мадам — младият мъж се усмихна, а в думите му прозираше ясното съзнание за неговото собствено специализирано обучение по Вратите. — Нищо, че не е врата с главна буква. Тя е от така наречения тип ръчни врати. Някога този вид врати са били единствени.
— Е, тя поне върши работа. Наложи се момчето ми да излезе навън сред мръсотията и микробите.
— Днес навън не е лошо, мадам — отговори той с вид на познавач, чиято професия го принуждава да излиза под открито небе всеки ден. — Понякога наистина става неприятно. Но предполагам, че вие искате колкото е възможно по-скоро да поправя тази Врата, мадам, затова ще се заема с нея.
Джо Блум седна на пода, отвори голямата си чанта с инструменти и за половин минута с помощта на насочен демагнизатор свали защитното табло. Появи се мрежа от сложни връзки.
Младежът си подсвиркваше, докато нагласяше фините електроди на анализатора за силово поле върху безбройните точки и премерваше нивото на индикаторите в различните скали. Стопанката на дома го наблюдаваше със скръстени ръце.
— Така-а-а, ето тука има нещо — каза накрая монтьорът и с ловко движение откачи пропускателната клапа. — Този прекъсвач се е деполяризирал — почука той с нокът по него. — Целият ви проблем е тук — прокара пръст по малките преградки на чантата си за инструменти и извади резервна част за смяна. — Тези неща съвсем неочаквано се повреждат. Човек не може да предвиди кога и как.
Младежът сложи предпазното табло отново на мястото му и се изправи:
— Сега вече ще работи, мадам.
Той набра стандартната комбинация за проба, анулира я и набра друга. Всеки път потискащата сивота на Вратата отстъпваше пред бездънния кадифен мрак.
— Бихте ли се подписали тук, мадам? И напишете номера на сметката си, ако обичате. Благодаря, мадам.
Блум набра нова комбинация, тази на местната служба за поправки на Врати, след което в знак на уважение докосна с пръст челото си и мина през Вратата. Когато тялото му се потопи в гъстия мрак, изведнъж престана да се вижда, сякаш част от него бе отсечена. За части от секундата видимата част ставаше все по-малка и по-малка. Последен изчезна крайчецът на чантата му. Младежът се бе потопил изцяло в мрака. Вратата си възвърна отново потискащия сив цвят.
След половин час, когато госпожа Ханшоу най-после приключи прекъснатите си приготовления, все още ядосана на утринната неприятност, видеофонът иззвъня тревожно и започнаха истинските й проблеми.