Выбрать главу

След два дена Ричард имаше хрема, а на третия усети гърлото си сухо, болеше го. Госпожа Ханшоу трябваше да си признае, че болестотворният вирус се промъква в дома й, сякаш той беше някакъв жалък коптор от Желязната епоха.

Упорството и гордостта й се прекършиха, тя най-после призна пред самата себе си, че Ричард има нужда от психиатрична помощ.

Госпожа Ханшоу избра грижливо психиатъра. Първоначалният й подтик бе да потърси някого от по-далече. За кратко време си мислеше да отиде направо в медицинския център на Сан Франциско и там напосоки да избере специалист.

Но после й дойде наум, че по този начин ще бъде чисто и просто една от многобройните, анонимни хора, които идват за помощ. Там няма да й обърнат повече внимание от онова, с което удостояват който и да е бедняк, ползвател на публична Врата в крайните квартали. А остане ли тук, в своята среда, думата й ще тежи…

Взе картата на района, за да се ориентира. Беше едно от онези изключителни издания, подготвяни от компанията „Врати“, която ги предоставяше безплатно на своите клиенти. Когато разгъна картата, госпожа Ханшоу не можа да потисне лекия трепет на гордост. Пред очите й не бе просто фино отпечатан указател на координатите за Врати, а съвременна карта с грижливи обозначени координати на всеки дом.

А и защо не? Район А–3 бе име със световно значение, символ на аристократизъм. Тук се намираше първата общност на планетата, която бе изцяло снабдена с Врати. Първата, най-голямата, най-богатата и най-известната. Тя нямаше нужда от фабрики, нито от магазини. Не й трябваха дори пътища. Всяка къща бе малък, уединен замък, чиято Врата имаше достъп до всяка точка на света, където също имаше Врати.

Госпожа Ханшоу внимателно се зае да прегледа азбучника на петте хиляди семейства в Район А–3. Знаеше, че тук живеят няколко психиатри. В А–3 имаше доста богослови, юристи, медици.

Доктор Хамилтън Слоун бе второто име, на което се спря и пръстът й се зарея по картата да намери местонахождението му. Неговият кабинет се намираше на около два километра от дома на семейство Ханшоу. Хареса името му. А фактът, че живееше в А–3, бе свидетелство за квалификацията му. Пък и на практика бяха съседи. Той щеше да разбере, че случаят не търпи отлагане… и е поверителен.

Така взе окончателно решение и се обади в кабинета му, за да уговори час за среща.

Господин Хамилтън Слоун бе сравнително млад човек, нямаше още четирийсет. Произхождаше от добро семейство и наистина бе чувал за госпожа Ханшоу.

Той я изслуша внимателно и запита:

— И всичко това започна от деня, в който Вратата ви се повреди?

— Точно така, докторе.

— Проявява ли страх към Вратата?

— Не, разбира се. Що за мисъл! — Тя направо се стресна.

— Възможно е, госпожо Ханшоу, напълно е възможно. В края на краищата, ако човек се замисли на какъв принцип работи Вратата, доста ще се изплаши, наистина. Преминавате през нея и за миг атомите ви се преобразуват в енергия на силово поле. Тази енергия заминава за другия край на пространството, където отново се преобразува в материя. През този миг човек не е жив.

— Аз съм сигурна, че никой не мисли за такива работи.

— Но вашият син може би мисли. Той е видял как Вратата се е повредила. Възможно е да си казва: „Ами ако Вратата излезе от строя, докато аз съм вътре, на половината път за някъде?“

— Но това е абсурдно! Той продължава да минава през Вратата. Дори дойде в Кантон с мен. В Кантон, Китай. И, както ви казах, веднъж или два пъти в седмицата я използва, за да ходи на училище.

— Доброволно ли? С желание ли го прави?

— Е, наистина забелязвам, че малко се дразни — призна неохотно госпожа Ханшоу. — Но да ви кажа, докторе, няма полза от много приказки, нали? Ако се съгласите да направите един експресен тест, да разберете в какво се състои проблемът… — накрая тя се оживи — ами… това ще е достатъчно. Сигурна съм, че е нещо съвсем незначително.

Доктор Слоун въздъхна. Думата „тест“ отдавна му бе станала ненавистна, но едва ли имаше друга, която да чува по-често от нея.

— Госпожо Ханшоу, няма такова нещо „експресен тест“ — поясни той търпеливо. — Да, да, зная, че списанията пълнят по цели колони с приказки за него и в някои кръгове той се е превърнал в мода, но слуховете са доста преувеличени.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно. Тестът е много сложно нещо и според теорията проследява мисловния цикъл. Разбирате ли, клетките на мозъка са взаимосвързани по много различни начини. Някои от тези съединени полета са използвани повече, отколкото останалите. Те представят мисловните навици — съзнателните и подсъзнателните. Според науката тези полета във всеки мозък могат да бъдат използвани за точна диагноза на умствени заболявания в ранен стадий.