Учениците пък се разхлаждат с къпане. На езерото хлапаците се бухват с крясъци от скалите в зелената вода или обсъждат в храсталака женската анатомия, докато междувременно си мерят един на друг сбръчканите пишлета. Естествено, образците на повечето са голишави. Само на един хлапак, вярно, малко по-голям от другите, значително е обрасъл с косми и осигурява на своя собственик огромен респект сред останалите. Нещо повече, заради тези косми по всеобщо мнение трябва да му се вярва, когато твърди, че се бил чукал, докато другите са най-обикновени лъжльовци и празни плямпала.
— Как само я ебах снощи, чак плака от щастие — казва, да речем, един гьрчав дребосък с посинели устни, който още трепери от студената езерна вода.
— Абе я се скрий — ядно го срязва друг, — и с кво точно я еба?
— Как с кво?! Я го виж, брато — съветва разпалено младенецът и се хваща за оная работа.
— Мигел, как викат у вас в Мексико на комарите? — пита Ивич продавача, който дебне съсредоточено с мухоловката една муха, която се е вмъкнала в хладилната витрина и прелита над суровосушените местни продукти.
— Que?
— Питам как у вас в Мексико викат на комарите?
— Mosquitos — отвръща Мигел.
— Пък у нас хич не им викат — казва хитро инвалидът, — те сами си идват.
— Ole! — ревна продавачът и в същия миг изплющя с мухоловката по парче мортадела. Вдигна поглед, ухили се победоносно на Ивич и му намигна. Muerte! — оповести.
— Дръжки! — парира го доволно Ивич. — Изтърва я. Изплъзна ти се.
— Хо, хо, хо — засмя се победоносно магазинерът точно като своя идол от сериала „Рози за моята любима".
— Смей се ти, смей се! — рече инвалидът. — Я погледни насам — и му посочи с пръст през стъклото мухата, която жива и здрава се гощаваше с оголената кост от пършут.
— Diablo! — процеди Мигел и засука шевно мустак.
— Хо, хо, хо — засмя се на свой ред Ивич. — Ами я виж, мухльо, как се пъдят мухи. Имаш ли малко стиропор?
— Que?
— Стиропор.
— Рог que necesitas... a... а.... стиропор?
— Глей ся, за кво ми е. Донеси, пък ще видиш.
— Uno momento.
Продавачът потъна някъде в склада и след малко се появи отново със стиропор от някакъв амбалаж, подаде го на инвалида, любопитен какво е намислил. А Ивич отчупи парче, доближи го до хладилната витрина, погледна многозначително търговеца и започна бясно да стърже по стъклото: Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц — заскьрца ужасно в смесения магазин.
— Направо полудяват от туй — викна светнал инвалидът. — Съдира им нервите!
— Perdona?! — крещи Мигел с ръце на ушите.
— Скръъъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц... — стърже Ивич унесено, с поглед, вперен някъде към тавана.
— Казвам ти, направо полудяват! Съдира им нервите!
— Съдира и моите!
— Господ да ви убие, да не дерете котки тук? — изпищя ужасено Татяна, която в този миг влезе в магазина.
— Calla te, Ивич, calla te!
— Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц! Скръъц!...
— Добре, Ивич, стига! — повтори продавачът.
Дюкянът се изпълни с благословена тишина.
— Дай ми два бакпулвера, една сметана и литър крушов ликьор — каза кисело Татяна.
Не те обичам, мили, заради цените,
а за онуй що пръска ми по слабините
издекламира инвалидът, като отмери вдовицата с многозначителен поглед. Тя дори не се обърна към него, продължи да разглежда продуктите по рафтовете, само лицето й леко помръкна, Ивич сръбна бира от бутилката, облиза устни. Напрегнат е. Ясно се вижда, че му се ще да подкачи жената, но не знае как, с какво да разруши гранитната стена на нейното презрение. „Виж я ти невястата..." — проточи най-накрая. Татяна отново не реагира. „Виж я ти невяястаатааа" — повтори инвалидът, като някак особено подигравателно провлачи последната дума.
Татяна се обърна бясно, погледа го няколко секунди цялата зачервена и задъхана, колебаеща се какво да предприеме. След това реши: грабна патерицата на Ивич, подпряна на бара, и шевно я запрати на улицата през светлия правоъгълник на вратата.
— Ох, ебал съм ти майката и бащата — изпъшка инвалидът и заподскача отчаяно на един крак след захвърлената патерица. — Да ти еба всичко живо и мъртво.