— Adios, senora! — подвикна след нея Мигел.
— Сбогом — отвърна свещеникът толкова тихо, че и сам не се чу.
— Какво искаше? — обърна се продавачът към Мила.
— Халби от половин литър — ревна гостилничарката.
— Имам.
— По колко са?
— Двадесет и шест куни едната!
— Мъко моя Исусова! — завайка се гостилничарката. Дон Стипан, който си беше повъзвърнал самообладанието, се прокашля многозначително.
— Простете, дон Стипане, изплъзна ми се от устата! — извини се жената. — Двадесет и шест куни! Я да видим що за халби са!
Мигел потъна някъде в склада.
„Смугло моме с вежди вити, кой ти бърка под полите" — запя полугласно Ивич от ъгъла си, но после се усети, че е в компанията на свещеник и жена, та замлъкна и запази само за себе си следващия стих от безсрамния напев.
— Двайсет и шест куни! — повтори Мила, като разглеждаше халбите, донесени от продавача. — Да дадеш толкоз пари за една халба, пък после шантавият Мича, магарето му с магаре, да я наръфа. Я ми кажи сега, как подир туй да не я строшиш в главата му?!
— Que!? — сепна се Мигел.
— Ами че халбата!
— Мича яде халби?!
— Боклукът му с боклук, само да го беше видял! Отхапе парче колкото дланта ми, захване да го дъвче, че и намига чак! Гледам го и си мисля, няма начин, ще даде Бог барем да си разреже устата! Таратанци! Магарето глътна стъклото, че и се смее и плези език, та да види всеки, че нищо му няма! И ми се подиграва на туй отгоре! Вика ми вчера „Миле, другия път да я посолиш повечко!" Пък аз на него: „Мича, да ти таковам мамицата смотана — да ме прощавате, дон Стипане, — изядеш ли още една, такъв ще ти отвъртя, че ще видиш звезди посред бял ден!".
— Madre mia!
— Айде, давай сега шест броя.
След има-няма и минута в дюкяна отново останаха само продавачът и инвалидът. Ивич е задрямал блажено, подпрял глава на тезгяха, като от време на време се тросва неразбираемо на някого в съня си. На стола в ъгъла Мигел срича изрази от самоучителя „Испански с транскрипция":
„Su abuela cocina muу bien — Вашата баба готви прекрасно; Cuando era pescada este pez? — Кога е уловена тази риба? Senorita, puede acompanarme en mi hotel? — Госпожице, може ли да ме изпратите до хотела? Mi mujer muria de aids — Жена ми умря от спин..."
Втора глава
в която покрай играта на бришкула5 и трешета6 се разглежда етичната дилема редно ли е да си поръчаш пиене ако знаеш, че няма да го платиш, а междувременно научаваме за разпътната младост на тукашния свещеник
„Три тройки, липсва тройка купа" — обяви Ико и Милан надникна тревожно в тефтера, в който Юрица, средният син на Брицо, старателно записваше точките. „Нека се учи детето", заяви Брицо с надеждата, че пресмятането на тройки и аса би могло да спаси тринадесетгодишния му син от вероятната двойка по математика. И Юрица мълчеше и записваше, ръфаше върха на химикалката и докато отпиваше от мириндата, си мислеше, че наистина не си струва да безпокои болния си от диабет баща с новината, че освен цафарата по математика същата оценка се мъдри и в графата по хърватски, биология, физика, химия, вероучение, музика и трудово, тъй че в крайна сметка щеше да се наложи да повтаря класа. Ако някой преди това случайно не подпалеше училището. Та Милан, след като надникна тревожно в тефтера, в който Юрица изписваше грозни, разкривени числа, стигна до извода, че противниците им вече имат тридесет и седем точки и не им достигат още само четири, за да приключат играта.
— Как ви идват тия карти — завайка се горчиво.
— Калитари — процеди партньорът му Мате, по прякор Черния.
В гостилницата имаше малко посетители. Освен картоиграчите там бе само Мича, който дремеше на стола, подпрял глава на стената, и се усмихваше в съня си на блондинката от омазания календар отсреща. Преди това дълго я бе съзерцавал как, коленичила покорно в плитчините, му подава усмихнато чаша, а после заспа и русокосата от календара оживя, взе да му предлага коняк след коняк, като на конвейр. Това, слава богу, е само сън и пияницата не се пита каква е тази магия, ами просто се усмихва блажено и лочи жадно като добиче, а алкохолът се стича по брадата и покапва по ризата му. Усмихва се насън и показва останките от зъби на горната челюст, черни като овъглено землище.
„Мича", ревна в същия миг Черния и нисичкият дебел мъж примлясна недоволно и се събуди, като примигна със залепнали клепачи. Картоиграчите се разсмяха. Това беше втората им игра на трешета. Милан и Черния спечелиха първата, а после на бришкула Иво и Брицо изравниха. Третата трябваше да освободи победителите — които след края на картоиграческия сблъсък щяха да станат ухилени от масата, да протегнат доволни крайници, изтръпнали от дългото седене, и да подиграват победените — от плащането на тлъстата сметка при гостилничаря Маркан.