— Как си, скъпи? — запита го на обяда, докато се гощаваше със своето агнешко, а Ивица ядеше войнишки грах със сушено месо. — Ядосва ли те някой?
— Че кой да ме ядосва? — ухили се Ивица. — Кой ще посмее да ядоса генерала?
— Няма файда от туй, скъпи.
Кутлеша обичаше да се обръща към събеседниците си със „скъпи", но само в изключителни случаи това звучеше така приятелски.
— Няма файда, ако никой не те ядосва — поясни министърът на отбраната. — Мислиш ли да се жениш?
— Не мисля.
— Ами помисли, де. Ожени се, че да имаш някой да те нервира. Просто да се поддържаш във форма.
Маркич се засмя.
— Виж го ти — каза министърът. — Какво се хилиш, скъпи. Не те занасям. Знаеш ли моята как ме вбесява? Мамицата й, да не ми беше жена, досега да съм я пратил на гвардейците да я затрият... Как е грахът?
— Отличен.
— И аз бих хапнал — каза Кутлеша, — ама нали знаеш тая моя...
Министърът замълча, главата му клюмна и той моментално заспа. Генералът почака малко, а после уж случайно изтрака с лъжица по чинията. Кутлеша се сепна.
— ...знаеш тая моя язва — продължи.
Ивица кимна съчувствено, загледан в оглозганите агнешки ребра на ръба на чинията му.
— Ами маневрите? Всичко наред ли е?
— Да, да — отговори Маркич. — Е, имахме малка неприятност. Някакъв цивилен се залутал из полето за маневри, та една граната избухнала наблизо. За щастие с халостен заряд, тъй че само го метнала в драките.
— Трябваше да го пречукаш.
— Мислиш ли?
— Сто на сто — отговори Кутлеша. — Ами я слушай, къде си утре вечер? Имам аз тука един авер още от емиграцията. Мъж на място. Наш. Сокол...
Министърът замлъкна, прозя се леко и затвори очи. Спи. Ивица седи. После видя някаква буболечка на ръба на масата, хвана я и я пусна в чашата с вино на Кутлеша. Прокашля се тихичко.
— ...Наш човек — продължи Кутлеша. — Сокол. Кани ни на вечеря.
— С удоволствие — отвърна Ивица.
— Хайде, скъпи, наздраве — каза министърът.
Петнадесета глава
в която не се случва нищо във владенията на скъпия Господ Бог, тъй че спокойно можете прескочите следващите няколко страници
Маневрите ужасно забавляваха смилевчани.
— Покатерили се шестима безделници на кайсията ми, нагъват кайсии и плюят костилки — разказва Черния в гостилницата. — Викам им: Кви сте вие бре, мамицата ви ще разгоня? Пък те: Чиче, ние сме разузнавачи. — Айде, бе — викам им. — Значи ли туй, че ще надойдат и други?... Я, бързо долу, дорде не съм повикал военна полиция!
— Ами чухте ли? — обади се някой, — че като се пробила звуковата стена, на кравата на Матиша й секнало млякото.
— Хм, нямаше да се пробие тя, ако аз й бях правил изолацията — рече друг.
— Кое?!
— Ами че звуковата стена. Бас държа, нямаше да се пробие, ако аз я бях уплътнявал.
— Абе, будала, трай си да не те чуе някой.
— Що бе?
— Ами че звуковата стена не може да се уплътнява.
— Че що да не може?
— Щото не е истинска стена.
— И ква е тогаз, като не е истинска.
— А че звукова.
— И кво е туй звукова?
— Ами... — запецна първият, — ...звукова стена! — изтърси накрая. — Ебал съм я и стената, никога ли не си чувал за звукова стена.
„Очевидци потвърдиха, че в завчерашния пожар в околностите на Шибеник, в който изгоряха тридесет хектара гора и нискостеблена растителност, са пострадали и насаждения с още неустановен брой фиданки на индийски коноп — обади се от бара с отсъстващ глас Маркан. М. Дж. (24 г.), безработен квалифициран сервитьор от Водици, за когото с основание се предполага, че е собственик на насажденията и който по време на пожара се оказал сред растенията, засадени и отглеждани тайно от него, е настанен в Психиатричното отделение на болницата в Шибеник. Оперативното следствие на М. Дж. ще започне, след като престане да се хили."
— А видяхте ли черните пушки, дето ги носят войниците? Чух, че били американски.
— Да, да — намеси се вещо Ико, — американски са. Шестстотин куршума в минута.
— Айде бе, шестостин!
— Че ти кво си мислеше — шестстотин от воле.
— Ебаси работата — въздъхна някой, — че то само всеки десети да уцели, ей ти ги шейсет души убити!
— В минута! — подчерта Ико. — В минута, куме!
„Много коварно престъпление бе извършено вчера в Джаково, където Т. П. (33 г.) убил своя сляп съсед Ш. К. (57 г.), с когото от няколко години имал нерешен имуществено-правен спор. Т. П. издебнал удобния момент, като проследил отдалече съседа си, излязъл на разходка из града със своето куче водач. Когато Ш. К. минавал по тротоара на една много оживена улица в Джаково, Т. П. зърнал сгодата и с голямо парче мортадела подмамил кучето на слепеца на отсрещната страна на улицата. Животното, без да обръща внимание на колите, лакомо се втурнало да пресича, като повлякло след себе си и своя стопанин. Миг по-късно нещастният слепец завършил под колелата на камион с ремарке, собственост на „Славониятранспорт", регистрационен номер OS 123-Е. Мелезът Бабалу е приютен от едно милостиво семейство."