— Гранатата паднала почти под крака му, от гърма му се пукнало тъпанчето — разказва Брицо. — Извадили го от къпинака, от ушите му шурти кръв. Кретенът съвсем се чалнал, само мяучи кат коте. Извадил късмет, че боеприпасите били халостни. Ако беше истинска граната, бога ми, здравата щеше да си изпати.
— Слава на Исуса! — възкликна пламенно Черния.
— Ба, и Господ нямаше да го спаси, щеше да иде Гъзоръкия на изповед пред Всевишния!
— Майко Божия, луд човек!
— Ех, да бях с неговата глава сега едно две седмици, барем щях да си почина! — рече Брицо.
— Че ти и без друго не си се преуморил — подхвърли му един от присъстващите.
— Уморих се аз върху твойта мамица — сряза го Брицо.
„Вчера полицията арестува Д. В. (66 г.), работеща в обществената тоалетна на автогарата в Пула, с подозрение за извършване на тежко икономическо престъпление. А именно от известно време Д. В. вземала за малка нужда куна и петдесет липи вместо куна, а за голяма нужда три куни вместо две. Всъщност поскъпването от петдесет на сто не е вписано нито в договора с Градската управа, собственик на тоалетната, нито е уговорено с концесионера, предприятие „Комуналац ООД", а Д. В. самоволно е повишила цените на услугите и разликата е прибирала в собствения си джоб. Надлежните органи се усъмнили, когато Д. В. започнала да идва на работа с мерцедес най-нов модел, S клас, и да говори за почивка на Ибиза."
— Как тъй — управляема ракета?
— Много просто. Можеш да я насочиш да уцели и кучи гъз. С точност до ми-ли-метър!
— Айде бе?!
— Аха — продължи Черния. — И то ти да си тук, пък да целиш нещо, да речем чак долу в Сплит.
— В Сплит, а?
— Аха!
— А може ли да се целиш тъй и в Сараево?
— Можеш, брате, и в Сараево.
— Ами в Белград?
— Мисля, че може и в Белград.
— А може ли... може ли... може ли в Париж!?
— Е, ебаси! Ти пък сега.
— Абе и в Париж става — обади се някой долу в ъгъла, ама идва малко ташкън. Щото трябва да качиш ракетата на автобуса.
— Кво се обаждаш, бе — тросна се презрително Черния. – Квоооо сеее обаааааждаааш...
„Вчера в Градския съд се проведе заседание по спора между Р. Л. (56 г.) и Р. Ч. (61 г.). Както вече ви осведомихме, Р. Л. повдигна обвинение срещу Р. Ч., че му е продал къщата си, без да го предупреди, че от време на време в нея се появява духът на брат му З. Ч., обесил се на тавана преди двадесет години. В показанията си Р. Л. твърди, че духът оставя лампата в банята светната, не вдига дъската на тоалетната чиния и пуши в леглото си, но става особено нетърпим, когато в три часа посред нощ започне да си пуска Далибор Брун33. Делото ще продължи в понеделник, когато като съдебен експерт ще се произнесе спиритист от Шотландия."
— Танк ли?! Не можеш ти, байно, току-тъй да взривиш танк. Кво си мислиш ти, че ще му изскочиш насреща с отварачка за консерви, а? Човече, туй е яко нещо! Туй ти е сандвич от стомана.
Един, който досега зяпаше играта на трешета, избухна в смях.
— Кво се хилиш, бе, магаре такова? Правилно го казах, стомана тип сандвич!
Другият още малко и ще падне от стола от смях, а и край него взеха да се подхилкват, като го видяха да се кикоти така.
— Кви сте прости, брей — каза засегнато мъжът. — Толкоз не сте ли чували за стомана тип сандвич!
— Ха-ха-ха-ха-ха! — кикоти се кибикът и с него прихва и всичко живо в смилевската гостилница „Беванда", хората бършат сълзите, избили от необуздания смях.
Само на Маркан не му пука за нищо:
„Вчера в Сплитския Окръжен съд започна делото срещу М. П. (38 г.) от Дони Проложац близо до Имотски, срещу когото е отправено обвинение, че през месец февруари на настоящата година се опитал да превози нелегално през граничния пункт на Дони Виняни шестима китайски граждани. Интересното е, че М. П. вече е съден за същото престъпление, когато преди две години се опитал да преведе нелегално през същия пункт няколко иранци. На въпроса, защо е минал на китайци, М. П. отговори ексклузивно за нашия вестник: „Китайците са по-дребни. Могат да се поберат повече в багажника."