— Станислав! — викна тя. — Станислав!
В старата каменна къща с надве-натри измазани стени, белосани с вар, където над старата каменна мивка бе цъфнала тъмна плесен, беше тихо. Само Богородица гледаше от стената и се усмихваше благосклонно, а в паницата над хладилника зрееха пластмасови плодове.
— Станислав! — подвикна девойката, като надникна и в избата с разсъхнали се бъчви и прашни парчета гранясала патета, закачени на проядените от червеи тавански дъски.
— Станислав! — провикна се отново в двора към стаите на втория кат и се заизкачва пъргаво по каменните стълби на чардака, покрит с лозница. Масивната, прогнила в основата си двукрила врата, която се затваряше със старинна брава с голям ключ, заскърца, като влезе, както и еловите дъски на пода, избелели от много търкане. Вътре беше влажно и прохладно.
— Станислав!
На една от стените висеше гоблен с ловна сцена, на която ловци с пера на шапките надуваха рогове, а кучета с изплезени езици преследваха елен, който се беше скрил в шубрака, а в ъгъла на стария диван, покрит с карирано одеяло, стоеше килната голяма кукла в булчинска рокля от тюл и я гледаше равнодушно със стъклените си очи.
— Станислав!
В другата стая изскърца легло.
— Станислав! — дотърча Юлия. С ръце, рамене и гърди, целите изподрани, с бинт около главата, за да придържа големите тампони от марля, натикани в ушите му, Гъзоръкия лежеше само по гащи, покрит до кръста с чаршаф, със затворени очи, с лице разкривено в болезнена, необикновено грозна гримаса.
— Станислав! — проплака съчувствено Юлия. — Mein lieber Stanislav! Mein lieber не се и помръдна. Продължаваше да лежи все така с отворена уста и да диша тежко. Освести се едва когато Юлия се приближи до него и смъкна чаршафа от хълбоците му.
— Юлия!!! — изрева с цяло гърло Станислав, възглух след инцидента.
— О, Станислав — изхлипа Юлия, — кракът ти, ти имаш крак! О, mein lieber Stanislav, ти имаш крак!
— Юлия — крещи Гъзоръкия като удавник. — Юлия моя!!!!
— О, Станислав! — хълца Юлия.
— Юлия, любима!!! — реве Станислав.
— О, mein lieber! — стене девойката, легнала до него на леглото персон и половина. Прегръща го и го целува, а той я сграбчва с изранените си ръце и сваля тениската й през главата. Тя, без да вади езика си от устата му, пъха ръка в гащите му. Станислав й разкопчава панталоните и ги свлича до коленете. По-нататък Юлия ги изригва сама. През това време той е свалил гащите си и е покрил срамежливо члена си с ръка. Тя отмества внимателно ръката му и поема набъбналия му член в топлата си малка длан. Качва се отгоре му.
— Ааааххх! — въздиша Юлия, усещайки как неговият пенис я разкъсва и изпълва.
— Ааааааа!!! — изревава Станислав съвсем като елена от гоблена, скрил се в шубрака.
Седемнадесета глава
донася спора за това, трябва ли й на Хърватия атомно оръжие, както и спомена за удбаша, който плетеше пуловери
Агнето, печено на шиш, вероятно е най-чистият символ на суровия и примитивен патриархален свят, наричан балкански. Първо, няма гастрономически мурафети, способни да прикрият факта, че става въпрос за безмилостно умъртвено животно. Нещо повече, когато черепът се изсуши от огъня и се оцъклят угасналите очи на агънцето, извършеното убийство изглежда още по-страховито. После, става въпрос наистина за ужасно примитивно ястие. Съставките му са само сол и месо, сиреч нищо, което не е било познато още на първобитния човек. Да прибавим и това, че сервирането му не е никаква философия: яде се само с хляб и пресен лук. И накрая идва патриархалният момент. Цялата процедура по приготвянето на агнето, от клането и дрането на животното до разкъсването на печеното, става без участието на жени, а нерядко върховен авторитет тук е най-старият мъжки член на семейството. И разбира се, покрай всичко казано дотук, неоспоримо е, че печеното агне е изключително вкусно, затова трябва да разберем министър Кутлеша, който, нетърпелив като първолак преди екскурзия, бе излязъл само по потник да гледа как Брицо придърпва с лопатата и подравнява жарта под печеното.
— Та казваш от пералня, а — подхвана министърът, като показа приспособлението, на което се въртеше ръженът.
— От перална машина — поправи го Брицо. — Изважда се електромоторът от старата перална машина и няма по-добро средство за печене на агне.