В зоологическата градина прекараха до късно вечерта. Късно се прибираха оттам и през следващите дни.
Както вече казахме, калистяните не напускаха Москва, докато не се успокоиха за съдбата на кораба си. Сега решиха да се запознаят и с други градове и да пътешествуват по Земята. Понеже времето им беше съвсем малко, гостите се разделиха на две групи. Козловски, Лебедев и Широков щяха да придружават едната, Куприянов, Степаненко и Лао Сен — другата.
Звездоплавателите постоянно бяха охранявани, без те да забелязват това. Навсякъде невидимо ги следваха зорки очи.
Синяев, Щерн, Манаенко и професор Аверин останаха в Москва. Младият астроном искаше до отлитането на кораба да бъде със семейството си, а на по-старите му другари бе трудно да придружават гостите при дългото им пътуване.
На дванадесети януари от Ленинградската и от Курската гара калистяните напуснаха столицата. Изпращаха ги хиляди московчани. На локомотивите бяха най-добрите машинисти, спечелили в съревнование честта да возят гостите.
Влаковете потеглиха под звуците на калистянския химн, който за пръв път се бе разнесъл на Земята на петнадесети август. В лагера го бяха записали на магнетофонна лента.
Щерн изпращаше групата, заминаваща за Ленинград.
— Връщайте се по-скоро! — каза той на прощаване. В последната минута прегърна Диегон и му каза на калистянски: — Предайте поздрав на Калисто лично от мене.
— Нали пак ще се видим? — учуди се калистянинът.
Кой знае дали старият астроном разбра думите му, или не, но нищо не отговори, а само прокара пръсти по челото на Диегон.
Професор Матисен и професор Линиел се бяха сбогували с калистяните няколко дни преди заминаването им. Всеки отпътува за родината си, където ги очакваше неотложна работа. Сбогуването беше много сърдечно.
— Ние непременно ще се върнем да ви изпратим — казваха те.
Освен учените, участвували в експедицията, много кинооператори и кореспонденти на вестници придружаваха двете групи калистяни.
Според програмата калистяните трябваше да се върнат в Москва на 29 април, за да вземат участие в отпразнуването на Първи май. За десети бе определен стартът на отлитането им. Но едно неочаквано събитие наруши програмата и двете групи се върнаха много по-рано.
„Днес, в шест часа сутринта…“
Десетки градове, промишлени предприятия и най-големи колхози посрещнаха гостите на Земята. Калистяните обиколиха цялата европейска част на Съветския съюз, като внимателно се вглеждаха в живота, труда и бита на съветските хора. Заводи, фабрики, дворци на културата, театри, кина, училища, детски ясли и градини — всичко най-живо ги интересуваше. С помощта на Широков и Лао Сен те често дълго разговаряха с работниците, служителите и артистите или просто с минувачите. Интересуваха се от всичко в живота им: от работата, от семейните отношения и плановете им за бъдещето. Където и да пристигнеха, посрещаха ги най-тържествено. Вагоните, които прикачваха от един влак на друг, бяха пълни с подаръци, поднесени на калистяните. Макар във всеки вагон да пътуваха най-много по двадесет души, скоро не остана място, където да се обърне човек.
— Всичко ще си занесем на Калисто — казваха гостите.
— Няма да е само това — смееха се спътниците им. — Ще натоварим звездолета ви догоре.
Калистяните откровено изказваха впечатлението си от всичко видяно. Много неща не им се харесваха.
— Вашите големи градове са много прашни, в тях няма достатъчно зеленина. Защо строите заводи в чертите на града? Не е ли по-добре да бъдат на по-голямо разстояние? — казваха те. — Разбираме, че работниците трябва да живеят близо до завода, в който работят, но необходимо е все повече да автоматизирате производството и да дадете възможност на хората бързо и удобно да се придвижват на големи разстояния.
— Вашите училища, детски ясли и градини са добре уредени — казваха друг път, — но трябва да ги строите извън града, най-добре на морския бряг.
Забележките им бяха уместни, но на всяка крачка личеше, че те не разбират условията за живот на Земята, определяни от още недостатъчно развитата техника. Не може да се каже, че калистяните съвсем не разбираха тези условия. И у тях не толкова отдавна условията на живот са били дори по-лоши, но вече затвърдените им представи и навици често ги караха да възприемат всичко от гледна точка на Калисто. Те смятаха, че техниката на тяхната родина е най-обикновено нещо и може навсякъде да се прилага.