За възтържествуването на науката!
На старт!
Отново опъна палатките си лагерът край брезите. Изпръхналата вече земя лежеше в нега и се зеленееше под ведрото небе. Като събуден от зимен сън, окъпан от пролетните дъждове, космическият кораб, готов за полет, отразяваше в шлифованите си кесиндови стени ослепителните лъчи на високо издигналото се слънце. Освободен от дървената ограда, звездолетът хвърляше трептящи слънчеви „зайчета“, сякаш нямаше търпение да дочака кога най-сетне ще му позволят да се откъсне от Земята и стремително да се понесе към далечната родина. Сякаш през дългата зима бе насъбрал неизмерима сила и чакаше заповедта на господарите си, за да я пусне на свобода.
На земята и във въздуха около кораба кипеше работа. Сребристи вертолети излитаха един след друг към върха на кораба, разтоварваха се и отново кацаха на земята. Като океански параход, спрял в пристанище, космическият кораб поемаше в огромния си корпус все нови и нови товари. Подемниците вече втори ден работеха без почивка и спускаха долу безбройните, здраво оковани сандъци, металически кутии и херметически запоени стоманени балони. Миенион, Ниянийнг и Диегон посочваха как да се подреждат подаръците от Земята в многобройните складове на звездолета и да се закрепват внимателно, за да изминат невредими дългия път.
Фини уреди, стъклени, порцеланови и кристални изделия, модели на машини, препарирани животни и птици, нежни семена от тропически растения, хербарии, сбирки от насекоми и минерали, творби на изкуството, произведения от всички страни и континенти, дори колекция пощенски марки — всичко беше опаковано най-старателно, за да може там, на Калисто, да бъде подредено по щандовете и витрините в „Музея на Земята“. Целият товар тежеше десетки тонове, но за мощните двигатели на кораба това нямаше никакво значение. Звездолетът можеше да приеме десет пъти повече.
Списъкът на експонатите за бъдещия музей съдържаше няколко хиляди названия. Специална комисия вече пет месеца работеше над списъка и подбора на експонатите. Почти всички страни на Земята изпратиха подаръци за калистяните.
Множество уникални предмети бяха подарени от частни лица от всички краища на света. Професор Лебедев подари на калистяните своя личен великолепен хербарий, с който се гордееше вече много години и продължаваше да го обогатява. Почти всички музеи отделиха за калистяните част от съкровищата си. Когато всичко това бъде подредено във витрини, Калисто ще притежава един прекрасно уреден музей, отразяващ целия сегашен и минал живот на Земята. На Широков и Синяев предстоеше по пътя огромна работа — да съставят на калистянски език описание на всеки предмет.
— Нищо! Времето ще ни стигне! — шегуваха се те.
— Земята е щедра към нас — казваше Диегон. — Но ние няма да останем длъжни. Ще видите какво ще донесат Широков и Синяев.
— Не се и съмняваме — отговори Неверов. — Дотогава ние ще построим специална сграда за „Музей на Калисто“.
Много труд и много изобретателност бяха вложени, за да се опаковат семената на тропическите растения така, че да стигнат невредими до Калисто. Корков дъб, мирта, ливански кедър, финикова палма и много други дървета щяха да израснат на чуждата планета около „Музея на Земята“. В звездолета натовариха за тях специално подбрани торове. Калистянските ботаници ще съумеят да отгледат чуждите растения, ръководени от подробните упътвания, които Широков щеше да преведе.
Изобщо нямаше опасност Пьотър Аркадиевич да скучае през време на полета. Около четиристотин книги, най-ценните произведения на художествената, научната и техническата литература, чакаха да бъдат преведени от него. Дори с помощта на Синяев, който сам имаше колосална програма за астрономически наблюдения, нямаше да му е леко да се справи с толкова много преводи.
Едва ли не цял тон хартия бе натоварена на кораба за тази работа. Направиха дори пишещи машини с калистянски шрифт.
— Намерих си белята! — шегуваше се Широков. — Върви сега, че се учи да ставаш машинописка. Как ще пиша на машина в състояние на безтегловност?
Но за учудване не само на него, а и на другите се оказа, че във всяка каюта на кораба освен в централния пост и в помещенията на двигателите можеше да се създадат условия на „изкуствена тежест“.
— Предполагахме — обясни Диегон, — че продължителното безтегловно състояние ще е непоносимо за човека, но се убедихме, че то никак не пречи. През време на полета ни към Земята нито веднаж не сме използували изкуствената тежест. Да се живее и работи в безтегловно състояние, е много лесно. Сигурен съм, че и вие няма да поискате „да тежите“ по пътя.