Широков и Синяев вече така добре бяха усвоили калистянския език, че можеха да разговарят с домакините на всяка тема. Най-сетне те зададоха въпроса, който най-много интересуваше учените и инженерите на Земята — какво дава сила на корабните двигатели, какво използуват те за „гориво“.
Отговорът не бе изненадващ.
Учените на Земята, макар засега и принципно, но вече си представяха конструкцията на мезонната ракета и възможностите, които тя ще разкрие пред астронавтиката. Не им беше ясно само как ще се получават струите античастици, къде ще се пази антивеществото, за да не става анихилация.
Всичко това калистяните знаеха. Но тяхната мезонна техника извънредно много бе изпреварила представите на хората и никак не беше чудно, че Смирнов и Манаенко, които на Земята изследваха двигателите на звездолета, не разбраха, че двигателят не е атомен, а мезонен. При това калистяните от напълно ясни съображения не допускаха земните учени там, където се съхраняваше антивеществото. Звездолетът на калистяните беше мезонен и атомен едновременно. При полет с малка скорост близо до Земята и в атмосферата й калистяните бяха използували атомна енергия, а в междузвездното пространство превключваха двигателите на мезонна. Но корабът нямаше отразяващ рефлектор. За Широков и Синяев просто остана неясно от какво се отразява мощното излъчване, създавано от анихилацията. Това бе техника, още недостъпна за разбирането на земния човек.
За седемте изминали месеца те свикнаха на кораба и се чувствуваха като у дома си. Живееха общ живот с домакините (по-право стараеха се да живеят).
Това не беше трудно. Калистяните проявяваха учудваща деликатност, сякаш разбираха и най-лекия оттенък в мислите и настроенията на земните си другари. Нито веднъж някой от калистяните не натрапи компанията си, когато по една или друга причина Широков и Синяев искаха да бъдат сами. Калистяните безпогрешно отгатваха тези минути, сякаш можеха да четат мислите им.
В самото начало, пък и през десетте месеца, докато звездолетът беше на Земята, хората мъчно различаваха калистяните един от друг. Струваха им се „еднакви“. Сега Широков и Синяев ги различаваха тъй лесно, както на Земята различаваха приятелите и познатите си. Чудно им се виждаше как по-рано не са забелязвали тъй очевидното им различие. Също като хората на Земята и калистяните се различаваха един от друг. И то не само по чертите на лицето. Невъзмутимият и дори флегматичен Миенион рязко се отличаваше от впечатлителния Сийнг, а съсредоточеният, рядко усмихващ се Диегон — от жизнерадостния, обичащ шегите и закачките Ленийнг. На пръв поглед между Бияинин и Виениян нямаше нищо общо — толкова различен беше характерът им и дори начинът им на говорене. Обединяваше ги само онова, което ги беше подтикнало да участвуват в космическия рейс — любовта им към знанието.
Широков и другарят му понякога забравяха, че не са калистяни, дотолкова се бяха сближили представителите на двете планети. И едните, и другите говореха и мислеха все за едно и също за времето, когато звездолетът ще ги е отнесъл вече на Калисто. И едните, и другите по различни причини, но с еднакво нетърпение очакваха този ден.
Широков прекарваше почти цялото време в каютата си и се занимаваше с преводите. Усърдно му помагаше Бияинин, който продължаваше да учи руски и бе значително напреднал. Наистина той говореше с много неправилно произношение, с неприсъща за руския език мекота на звука, но можеше да чете и да разбира почти всичко. В почивките между астрономическите си наблюдения към тях се присъединяваше и Синяев. Тримата водеха безкрайни разговори, в тях рядко споменаваха за Земята, а винаги ги насочваха към Калисто. На Широков и Синяев бе тежко да говорят за Земята и те се стараеха да не засягат тази тема. Бияинин също никога не започваше пръв да говори за планетата, останала далеко зад тях, и ако все пак се подхванеше разговор за Земята, това ставаше винаги по вина на Широков.
Така и днес, след като завърши страница от превода и я сложи настрана, Широков вдигна глава и се обърна към Синяев, който усърдно превеждаше описанието на един експонат за калистянския „Музей на Земята“.