Бялото кълбо стремително се носеше през черната пустота.
Безшумно работеха двигателите, като отхвърляха назад невидимата за окото светлина. Постепенно увеличаващата се сила на реакцията с все по-голяма и по-голяма мощност тласкаше напред огромния кораб, който с всяка измината секунда ставаше по-тежък.
Екипажът спеше.
Миенион, легнал в каютата си, внимателно следеше уредите, намиращи се пред него на стената. В същата каюта спеше и Ниянийнг. След определено време той щеше да се събуди и да смени Миенион. Само те двамата ще бодърствуват през десетте дни, за да пазят кораба от непредвидени случайности.
Звездолетът стремително се носеше напред.
Всяка минута оставяше зад себе си стотици хиляди километри.
Пред тях беше Релиос, Калисто, родината!
Тази мисъл сгряваше сърцето на Миенион с най-топла обич.
Дълбока тишина цареше на кораба.
Широков не се разсъни изведнъж. Събуждаше се бавно и постепенно: сънища смениха дълбокия унес. Сънуваше, че си е у дома. До него седеше Куприянов и му бинтоваше крака. Навиваше бинта стегнато и кракът му изтръпваше. „По-хлабаво“ — помоли го Широков. „Не бива — отговори му професорът. — Ще летите до Калисто.“ — „Калисто? — попита Широков. — Чувал съм някъде тази дума.“ — „Ще летите двадесет и пет години — каза Куприянов. — А превръзката може да се разхлаби.“ И той още повече стегна бинта. „Сега ще ви поставя във вода“ — рече той, вдигна го на ръце и го понесе. После изчезна, а Широков усети, че е във вода и плава по гръб. „Сигурно това е пътят за Калисто“ — помисли си той и се събуди.
Преди да отвори очи, изведнаж си спомни всичко. Знаеше, че лежи в каютата си на калистянския звездолет и че навярно десетте дни вече са минали. Но, кой знае защо, още усещаше крака си стегнат с бинт и му се струваше, че наистина плува по гръб във вода.
И без да съзнава ясно причината, той отвори очи и видя точно пред себе си голям лист, на който с едри букви бе написано на руски:
„По-внимателно! Помнете, че няма тегло!“
Унесът на съня, който замъгляваше мозъка му, бързо се разсейваше. Разбра смисъла и значението на предупредителния надпис. Сигурно Бияинин го е написал.
Диегон подробно беше обяснил на Широков как трябва да постъпва при условията на безтегловност и той добре помнеше думите му. Предпазливо раздвижи ръцете си. Колкото и бавно да ги помръдна, стори му се, че цялата постеля под него се разлюля.
Като се стараеше да лежи съвсем мирно, започна да обмисля как да стане, за да се облече и да излезе от каютата. Левият му крак продължаваше да е „бинтован“. Навярно в съня си го е подвил неудобно и е изтръпнал. Съвсем предпазливо Широков опъна крака си. Веднага усети прилива на кръв и разбра, че кракът му отскоро е изтръпнал.
Чувствуваше се здрав и силен.
Бавно обърна главата си и се огледа наоколо.
Най-напред забеляза, че пода го няма. Каютата беше станала съвсем кръгла, като вътрешната повърхност на една топка. Леглото му, прикрепено за стената, висеше високо над онази част, която все още възприемаше като долна.
„Как ще стана, като няма на какво да стъпя!“ — помисли си той.
До леглото му във въздуха висеше креслото, на което беше оставил бельото и дрехите си.
Широков дълго го гледа. Разбираше, че креслото няма къде да падне, но не можеше да повярва, че гледката е реална.
Освен креслото цялата мебелировка на каютата бе изчезнала. Навярно калистяните са се събудили преди него и са привели каютата в състояние, отговарящо на новите условия.
Широков искаше да стане и да се облече, но не смееше да се помръдне и остана да лежи.
„Ама аз не лежа — казваше си той. — Няма тежест. Вися над леглото, без да се опирам на него, вися във въздуха. Точно така ще мога да вися на което и да е друго място.“
Той обаче не можеше да се застави да направи необходимото движение и да напусне леглото си.
Стана му срамно, като си помисли, че някой може да влезе и да види колко се страхува, затова преодоля малодушието си.
Внимателно повдигна одеялото и за миг го пусна. Одеялото не падна, а остана да виси над него. Неволно го хвана и веднага усети, че и той самият увисна над леглото. Прекара ръка под гърба си и се убеди, че наистина виси, не се опира на нищо.