Улови се за ръба на леглото и притегли тялото си обратно.
Пет-шест минути лежа така, като се мъчеше да преодолее вълнението си, и едва когато сърцето му престана да тупти лудо като картечница, той бавно се изправи и седна.
Ръцете не му се подчиняваха. Нямаха тегло, а мозъкът му още не беше свикнал да управлява безтегловни крайници. Координацията между мускулните усилия и предизвиканите от тях движения бе нарушена и трябваше да мине известно време, докато организмът се пригоди към новите, неизпитвани никога досега условия.
Като се стараеше точно да пресмята движенията си, Широков протегна ръка към креслото, за да си вземе оставеното там бельо. Но изглежда, че беше наблегнал твърде силно седалката, защото креслото изведнъж се залюля и плавно се спусна надолу (той все още смяташе, че онова, което се намира под леглото му, е долу, а противоположната посока е горе, макар че тези понятия нямат смисъл в света на безтегловността).
— Да! — произнесе Широков. — Ами сега? Как ще го вдигна обратно?
Чувствуваше се съвсем безпомощен и „седеше“ на края на леглото, хванал се за него, за да не падне.
„Но нали не мога да падна — убеждаваше се той. — Нямам тежест!“
Вече не се страхуваше, че може някой да влезе, а, напротив, искаше това. Нека видят, че се страхува, но да му помогнат. И изпита дълбоко облекчение, когато вратата се отвори.
На прага „стоеше“ Сийнг.
За миг Широков се уплаши, че калистянинът няма да забележи, че подът е махнат, и ще падне, щом прекрачи прага.
— Събудихте ли се? — попита го Сийнг. — Как се чувствувате?
Той се откъсна от вратата и увисна във въздуха.
Впечатлението беше още по-поразително, отколкото при висящото кресло. Сийнг плаваше към Широков като перушинка, гонена от слаб ветрец.
— Чувствувам се добре — отговори Широков, — но не мога да свикна.
— И ние изпитвахме същото, когато за пръв път останахме без тегло — каза Сийнг.
Той „стоеше“ до леглото съвсем спокойно и леко и на Широков му се стори, че никак не е страшно да напусне убежището си.
— Оставихме ви креслото каза Сийнг, като мислехме, че то ще ви помогне, но виждам, че неправилно сте си послужили с него.
Широков се засмя.
— Така е. Исках да взема дрехите си, но те ми избягаха!
Сийнг докосна с ръка края на леглото и това леко движение беше достатъчно — тялото му плавно се спусна. Той се улови за облегалото на креслото и като се отблъсна с крак, издигна се обратно заедно с креслото. При обикновени условия би било невъзможно тъй с една ръка да се държи във въздуха тежкото кресло.
— Обличайте се! Аз пък ще го държа, за да не ви избяга пак — пошегува се Сийнг.
Зад борда на кораба
Времето течеше.
Много събития бяха станали и на Земята, и на Калисто. Единадесет години не са малко.
А звездолетът все тъй бързо и равномерно се носеше през пустотата на вселената от едната планета към другата.
На Синяев и Широков животът на Земята им се струваше като призрачен сън. Сякаш се бе отдръпнал някъде далеко-далеко в мъгливата далечина на миналото.
Назад остана невидимата точка, където звездолетът се намираше на равно разстояние от Релиос и Слънцето. Космонавтите тържествено отпразнуваха преминаването на тази точка. И отново времето потече, изпълнено с работа, различна за всеки член от екипажа, но насочена към една и съща цел.
Зад борда цареше вечна нощ, нямаше и не можеше да има смяна на светлината и мрака, но някак от само себе си се бе установил постоянен „дневен“ режим. Последователното редуване на сън, работа и почивка се спазваше най-строго и това също помагаше по-бързо да тече времето.
Дните се натрупваха в седмица, седмиците — в месеци и Широков понякога с учудване забелязваше по дневника си, че е минало много повече време, отколкото предполагаше.
Планетата Калисто вече не бе така безкрайно далечна, както доскоро му се струваше, но продължаваше да го привлича със същата сила.
През оптическите уреди Релиос-Сириус се виждаше все като мъничка точка, но звездолетът беше вече много по близо до него, отколкото до Слънцето. Величествената звезда се приближаваше. Разстоянието пред тях вече не се струваше на Синяев непреодолима бездна. Бездната остана назад — между кораба и Слънцето.