— Не ми е съвсем ясно — каза Синяев. — Отвън няма да има въздух. А как стои въпросът с вътрешното налягане?
— Тъканта набляга кожата и заменя външното налягане. Тя е абсолютно непроницаема.
— А как ще се движим в безвъздушното пространство? — попита Широков.
— Ето, с помощта на това — отговори Миенион.
Той подаде на Широков и Синяев две малки тръби.
— Обикновена ракета — обясни той. — Като натиснете това лостче, вие я привеждате в действие. От предния й отвор ще изригне струя газ и тялото ви ще получи реактивен тласък в противоположната посока. С тази ракета можете да се движите в безвъздушното пространство във всяка посока. Тя е заредена за три часа непрекъснато действие.
Той внимателно погледна Широков, после Синяев.
— От нищо не се страхувайте. Ние ще бъдем до вас и ще ви помогнем при първите крачки.
Синяев вместо отговор само сви рамене.
— Никак не се страхувам — каза обидено Широков. — Никак!
Всъщност той малко се страхуваше, но за нищо на света не би признал това.
Маската беше така прозрачна, сякаш на главата му нямаше нищо. Дишаше се леко.
— Готови ли сте? — попита Диегон.
— Готови сме — отговориха Широков, Синяев и Миенион.
Те тръгнаха след командира на кораба към вратата на подемника.
Диегон натисна познатото бутонче.
Минаха няколко секунди, но сигналната лампичка над вратата не светваше. Значи, площадката не се беше спуснала.
— Ето къде е попаднал метеоритът — каза Миенион.
Диегон още веднъж натисна бутончето, но резултатът беше същият. Навярно механизмът на подемника бе повреден. Диегон се насочи към втория подемник. Всички го последваха.
„Ами ако и той не работи?“ — помисли си Широков.
Вторият подемник обаче работеше нормално. Светна лампичката и херметическата врата се отвори. Шахтата беше отделена от външния свят със също такъв херметично затварящ се капак и нито една молекула въздух не можеше да излезе от кораба.
„Ами студът? — сети се Широков. — Навън е чудовищен мраз.“
И сякаш в отговор на неговата мисъл Миенион каза:
— Да включим нагряването.
Той протегна ръка и завъртя една малка ръчка върху колана на Широковия костюм.
Широков веднага усети топлина. Материята, която плътно обгръщаше цялото му тяло, равномерно се нагряваше. След няколко секунди му стана горещо.
— Трябва да го намалите малко — каза той.
— Ей сега ще отворим шахтата — обади се Миенион.
Вратата към кораба се затвори. Широков не видя как се плъзна и скри капакът над главата му, но се досети за това по студа, който нахлу в кабината.
— Усилете нагряването — каза невидимият в тъмнината Миенион.
Широков напипа ръчката и я завъртя малко. Отново му стана топло.
Площадката на подемника бързо се издигна и те се озоваха на повърхността на кълбото.
Плътна, непроницаема тъма обкръжаваше кораба. Черната бездна започваше пред самите тях. Нищо не се виждаше — нито корабът, нито пространството, нито звездите. Само назад, там, откъдето идваше звездолетът, блещукаше мъглив пръстен, бял в средата, червен и виолетов по краищата. Пръстенът беше съставен от звезди, които се намираха не отзад, а встрани от кораба. Чудовищната скорост на звездолета караше лъчите на светлината им да „се изместват“ назад, към кърмата.
Тази картина не учуди Широков. Той я беше виждал и преди върху екраните на централния пост. Синяев подробно му беше обяснил причините на това явление. Колкото по-бързо лети корабът, толкова повече се скъсява дължината на светлинните вълни, идващи от звездите, които се намират пред тях, и толкова повече се удължава дължината на светлинните вълни от звездите, които остават зад звездолета. При скорост двеста седемдесет и осем хиляди километра в секунда и едните, и другите бяха станали невидими, светлината им беше „избягала“ в инфрачервената и ултравиолетовата част на спектъра, които човешкото око не възприема. Ако звездолетът достигнеше скоростта на светлината, многоцветният пръстен зад тях щеше да се превърне в точка.
— Ами вие с Виениян как правите наблюденията си? — беше попитал тогава Широков.
— През окуляри, снабдени с трансформатори на светлината — отговори му Синяев. — А също и чрез снимки. Виениян има ленти, чувствителни към лъчите от двете страни на видимия за нас участък от спектъра.