— Сетито е близо до нас — отговори му астрономът. — Приблизително на същото разстояние като Калисто, само че от другата ни страна. А Кетио е много далече, почти на два милиарда километра.
— Какво е приблизително разстоянието между Сетито и Калисто? — попита Диегон.
— Мога да ви отговоря не приблизително, а съвсем точно. Четиристотин милиона километра.
— Значи, ако техниката на предаването не се е изменила, докато ни е нямало, отговорът трябва да се очаква след двадесетина минути — каза Диегон.
— Да, след толкова. — Личеше, че Виениян е озадачен. — Защо можахме да уловим това предаване? Нима на Калисто космическата връзка е все на същото равнище?
— Не е възможно — каза Ленийнг. — Но фактът си е факт. Нашата апаратура прие предаването.
Четиринадесетте звездоплаватели бяха силно развълнувани.
Какво ли се е случило на Сетито или на Кетио? Защо и къде е станала експлозия?
— Аз мисля — каза Сийнг, — че експлозията е станала на кораб. В съобщението се казва, че има двама ранени, а участниците в експедицията нямат средства, за да им окажат помощ. Ако корабът не е разрушен, не би било така.
— Ако думите за помощта се отнасят за ранените, вие сте прав — намеси се Ниянийнг. — Но те могат да се отнасят и за самия кораб.
— За съжаление не — поклати глава Сийнг. — В съобщението се казваше: „Най-малкото забавяне застрашава ранените със смърт.“
Никой нищо не възрази на тези думи.
— А го уловихме съвсем случайно — каза Ленийнг.
В централния пост настъпи тежко мълчание.
Текстът на отговора се появи върху екрана след дванадесет минути.
Какво означаваше това? Дали Виениян е сгрешил и разстоянието между кораба и Калисто е много по-малко, или… трудно обаче можеше да се повярва, че предаването, на какъвто и принцип да се извършва то, е могло да дойде със скорост, по-голяма от скоростта на светлината!
Тъй или иначе, отговорът дойде по-рано, отколкото го очакваха, но в момента никой не обърна внимание на това странно обстоятелство.
„Спешно готвим кораб — гласеше съобщението. — Ще излетим след тридесет и шест часа. Ще пристигнем на Сетито сто и осемдесет часа след отлитането. Направете всичко възможно за спасяване на пострадалите“.
Значи, нещастието бе станало на Сетито, а не на Кетио.
— Трябва да почакаме и да чуем какво ще кажат те — пресипнал от вълнение, произнесе Сийнг.
— Ще узнаем след десет минути — каза Виениян. — Сетито е по-близо до нас от Калисто. — Той погледна с недоумение Диегон. — Но все пак как стана така, че толкова скоро приехме отговора на Калисто?
— Ще научим, когато завърши нашият полет — отговори Миенион вместо Диегон. — Това е нова техника и няма смисъл да гадаем.
Случилото се просто порази Синяев. Той не допускаше, че Диегон и Виениян са могли да сгрешат в разстоянията. Но в такъв случай калистянската техника е намерила начин за свръзка, извършваща се със скорост, по-голяма от скоростта на светлината. Наистина и на Земята някои учени смятаха, че скоростта на светлината не е крайният предел, но Синяев никога не бе споделял възгледите им. И ето че за един миг схващанията му бяха разбити на пух и прах от безспорния факт. Съобщението бе изминало своя път два пъти по-бързо, отколкото би го изминала радиовълната.
Един истински учен не може да не се вълнува от подобни „изненади“, а Синяев беше истински учен и сега, без да сваля поглед от стрелките на часовника си, с трепет очакваше дали следващото съобщение ще дойде със същата невероятна бързина. В тези минути той забрави всичко и навярно по-нетърпеливо от всички, които се намираха край пулта, очакваше отговора от Сетито.
Отговорът се появи на екрана след десет минути и половина!
Нямаше никакво съмнение!
Отговорът беше кратък и страшен:
— „Сто и осемдесет часа за нас са все едно триста — прочете Ленийнг. — Ще бъде късно! Ресиин“.
Екранът угасна.
Няколко секунди в централния пост никой не продума нито дума.
Диегон, дълбоко замислен, вдигна глава и погледна Миенион. В очите на командира на кораба се четеше ням въпрос. Той нищо не каза, но главният инженер на звездолета го разбра.
— Напълно е възможно — отговори той. — Натоварването е допустимо.
Диегон бавно плъзна поглед по лицето на всеки един от екипажа. Всички го гледаха право в очите и беше ясно, че от всекиго той получи безмълвен отговор на своя неизречен въпрос. После се обърна към двамата учени от Земята.