Вииниин им съобщи, че е намерил двамата от екипажа на различни места, но на еднакво разстояние от унищожения при експлозията лагер.
— И двамата са получили обгаряния — каза той, — защото в момента на експлозията са били на разстояние, по-малко от половин километър. Синиян си е счупил краката. Паднал, съборила го на земята взривната вълна; добре поне, че е летял ниско. Виенион също е наранил крака си. И двамата не виждат.
— Къде са? — бързо попита Ресиин.
— Синиян е на един километър оттук, на края на гората. Виенион е на четири-пет километра, също на края на гората.
— Дайте ми вашите крила — каза Ресиин. — Аз ще отлетя, а вие идвайте след мен.
Той бързо намери пострадалите си другари и им даде първа помощ. В джоба си носеше кутия с необходимите средства, с която никога не се разделяше.
И двамата калистяни бяха ослепели. Но Ресиин не се тревожеше. На Калисто отдавна бе изчезнало дори понятието за сляп човек — медицината възвръщаше зрението при всички случаи. Опасността беше другаде. Като прегледа обгарянията, лекарят се убеди, че са смъртоносни. А със средствата, които имаше, не можеше да помогне. Зае се с краката на пострадалите.
Двамата звездоплаватели лежаха доста далеч един от друг и лекарят трябваше няколко пъти да прелита от единия до другия.
Когато дойдоха Линг, Вииниин и Диени, те пренесоха Синиян при Виенион и седнаха да обсъдят какво да правят по-нататък.
Нямаше никакъв смисъл да стоят тук. Лагерът с петте палатки, в които бяха изследователските им уреди, вече не съществуваше. На километър и половина зееше черна обгоряла яма. От огромния космически кораб нямаше и следа… Сякаш звездолетът се бе изпарил. Нямаше съмнение, че корабът е унищожен вследствие на съприкосновение на изотопните материали с антиизотопни вън от двигателя. Нищо друго не можеше така без остатък да унищожи звездолета и лагера. Но как е станало това съприкосновение? На този въпрос можеше да отговори само инженер Лиети, а той беше загинал.
Решиха да вървят към станцията, построена на Сетито от една по-раншна експедиция. По права линия дотам имаше двадесетина километра, но трябваше да минат през гората, а там се срещаха огромни хищни животни.
Пътят беше опасен, но друг изход нямаше. Трябваше да рискуват. Само от станцията можеха да съобщят на Калисто за катастрофата и да поискат помощ. Там имаше апарат за междупланетна свръзка — „биениета“.
Виенион можеше да ходи сам, като го подкрепят, но Синиян трябваше да го носят.
— По-бързо! — подканяше ги Линг. — Трябва колкото се може по-бързо да се махнем оттук. Местността може да е заразена вследствие на експлозията.
Като хвърлиха последен поглед към мястото, където бе загинал другарят им, четиримата мъже и девойката, носейки на носилка Синиян, навлязоха в гората.
Предстоеше им да си проправят път през непроходимата гора най-малко две денонощия. Нямаха дори ножове, за да си разчистват пътя, само едни голи ръце.
Виенион скоро се почувствува тъй зле, че не можеше да върви. Направиха още една носилка от клони и понесоха и двамата ранени. Вървяха само два часа, а трябваше да спрат да почиват. Бяха изминали едва километър и половина.
— Положението ни е извънредно лошо — заключи след краткото им съвещание Линг. — С такова темпо няма да стигнем и за две денонощия. През нощта не можем да вървим, а денят на Сетито е кратък. Някой от нас трябва да отлети до станцията. Може там да намери някакъв инструмент за разчистване на пътя. Трябва да вземе и продукти.
— А най-главното — да изпрати съобщение на Калисто — добави Вииниин.
Решиха двама да останат тук с ранените, а другите двама да отлетят на станцията, което нямаше да им отнеме много време.
Отлетяха Линг и Ресиин (крилата на Синиян за щастие не бяха повредени при падането).
Когато се издигнаха над гората и другарите им вече не можеха да ги чуват, Ресиин каза на командира на звездолета какво е истинското положение на ранените. Досега той криеше страшната истина най-вече заради Диени. Изотопното обгаряне се разпространява в организма и само бърза помощ можеше да предотврати смъртта.
Линг го изслуша външно спокоен.
— Колко време ще могат да живеят? — попита той.
— Ако на станцията намерим поне някое от средствата, които са необходими в случая — отговори му Ресиин, — пак няма да живеят повече от четиридесет и осем часа.
— Толкова бързо няма да могат да долетят от Калисто до Сетито — тъжно каза Линг.