Денят вече бе настъпил. Половината небе се очисти от облаците, а лъчите на Релиос прогониха нощния студ.
Макар че в сравнение с Калисто Сетито се намираше много по-далече от Релиос, за облечените в кожени комбинезони калистяни бе достатъчно топло. Човек от Земята би се чувствувал съвсем добре; температурата на въздуха беше към двадесет градуса над нулата.
Но калистяните на поляната дори не подозираха за съществуването на Земята.
Чакаха само половин час.
Преди малко в очакване на звездолета гледаха на запад, а сега бяха устремили поглед на изток, откъдето щяха да се зададат Линг и смелите звездоплаватели, кацнали на Сетито, връщайки се от своя междузвезден полет.
— Кой ли ще долети при нас? — без да се обръща към някого, попита Диени.
— Навярно Диегон и, разбира се, Сийнг — отговори Ресиин. — А може и още някой. Скоро ще видите дядо си, Диени.
— Толкова много искам да го видя! — каза Диени.
Пет точки се появиха в далечината и бързо се приближаваха към полянката.
Долетяха и се спуснаха на двадесетина метра от угасналия огън, после свалиха крилата си и се отправиха към калистяните, които ги чакаха, развълнувани от необикновената среща на необитаемата планета.
Диени изведнаж сграбчи и стисна ръката на Ресиин.
— Кой е този? — прошепна тя така тихо, че лекарят едва я чу.
Но и Ресиин, и Вииниин вече го бяха видели и замряха от учудване и изненада.
Пръв заедно с Линг вървеше лекарят на звездолета Сийнг, а до него…
Облечен в лек, съвсем неподходящ за климата на Сетито костюм с чудновата кройка, към тях се приближаваше нисък човек с бледорозово, почти бяло лице. Косите му бяха светли и леко къдрави. Чертите на лицето му приличаха на чертите на калистяните, но изглеждаха по-дребни и не така резки. Широко отворените му очи, с необикновен разрез, бяха сини. Червените му устни се усмихваха. Ръцете му, които се подаваха от ръкавите на кафявата кожена дреха, бяха бели като лицето му.
Малко по-назад вървяха Миенион и Бияинин. Диегон не беше между дошлите.
Ресиин и другарите му, готови да посрещнат възторжено прославените звездоплаватели, вече губеха търпение. И ето членове от дългоочаквания легендарен екипаж са тук, пред тях, а те внезапно загубиха способност да говорят и да се движат. Появата на загадъчния непознат така ги порази, че те забравиха всичко на света и гледаха само него.
Гласът на Сийнг ги извади от вцепенението им.
— Хайде де, посрещайте ни — усмихна се той. — И прегърнете нашия гост. Казва се Пьотър Широков. Той е от една далечна прекрасна планета, която имахме щастието да открием. Другарят му остана на кораба и ви чака.
„Тези странни хора са двама — помисли си Диени. — Жители на друг свят!“
И тримата изведнаж разбраха смисъла на това, което чуха, цялото огромно значение на думите на Сийнг.
Калистяните отдавна вече се бяха отказали от мисълта, че само на тяхната планета съществува разумен живот. На планетата Кетио те видяха хора също като тях, само че още на много ниско стъпало от своето развитие. Нямаше съмнение, че из просторите на вселената съществуват безброй планети, на които има живот. Струваше им се обаче, а и науката потвърждаваше това, че Миени е твърде студена звезда, за да може на планетите й да се е развил живот, подобен на калистянския. Повечето калистянски учени смятаха, че експедицията на Диегон ще се върне без резултат. Само Диегон и единадесетте му другари вярваха, че край Миени ще намерят разумен живот и с тази увереност предприеха далечното си пътуване.
И ето че излязоха прави!
Под лъчите на Релиос, на поляната сред девствената гора на Сетито, пред тримата калистяни стоеше човек, който с нищо не напомняше дивите обитатели на Кетио.
Той беше друго същество, което по ръст, цвят на кожата, очите и устните не приличаше на калистяните, но беше умствено високо развит обитател на неизвестната планета, съществуваща под светлината на Миени.
Двамата калистяни и девойката почувствуваха дълбока радост, че имаха щастието първи да поздравят пратениците на планетата, дори името на която още не знаеха.
Те едновременно пристъпиха към синеокия гост от друга планета.
Той се усмихна — блеснаха белоснежните му зъби — и каза на чист калистянски език, само с малко твърд изговор:
— Здравейте, приятели! Приветствувам ви от името на човечеството на Земята, което ни изпрати при вас. Диегон и другарите му долетяха на Земята и се запознаха с нашия живот. Сега ние отиваме на Калисто да се запознаем с вашия. Зная, че ще ни приемете като другари. Още веднаж здравейте, приятели!