— Стиснете му ръка — каза Сийнг. — В тяхната родина обичаят е такъв.
— Защо? — рече Широков. — На Калисто обичаят е друг и аз ще се придържам към него.
Той прегърна Ресиин, който бе най-близо, и прекара пръсти по челото му. Развълнуван, лекарят му отвърна със същото.
Широков се обърна към Диени. Вече беше вдигнал ръце да я прегърне, но изведнаж ги отпусна и внимателно се взря в чертите на лицето на застаналия пред него строен млад калистянин, облечен като всички други в сив комбинезон с червена кожа на яката. Не можеше да каже защо, но лицето на Диени му се стори познато.
— Вие жена ли сте? — попита той.
— Да — учудено отговори Диени.
— Тогава — каза Широков — аз специално поздравявам вас, първата жена от Калисто, която виждам.
Диени го прегърна. Нежното докосване на пръстите й дълбоко го развълнува. Неочаквано дори за себе си хвана ръката й и я целуна.
— Имаме на Земята такъв обичай — поясни той, като видя учудването не само на новите, но и на старите си приятели.
Беше смутен от постъпката си. Облъхна го нещо далечно и почти забравено. Спомни си своята майка, единствената жена, чиято ръка бе целувал като дете. Лицето на Диени, чуждо за него — човека от Земята, изведнаж му се стори родно и мило.
— Вашето лице — каза той, за да скрие смущението си — ми напомня за някого.
— Казвам се Диени — рече девойката, — внучка съм на човек, когото добре познавате.
— На кого?
— На Рийг Диегон.
Този отговор смая не само Широков, но и Сийнг, Бияинин и Миенион.
— Внучка на Диегон? — едновременно повториха четиримата.
Широков разбра защо чертите на лицето й му се сториха познати. Той дори се учуди, че сам не се сети кой е пред него. Поразителната прилика сега биеше в очи.
— Диегон никога не ни е споменавал за вас — каза Миенион.
— Той не знае за моето съществуване — усмихна се Диени.
— Чия дъщеря сте?
— На Виег Диегон.
— Чудесна изненада за нашия командир — каза Бияинин.
Докато Широков се запознаваше с двамата калистяни и девойката, Сийнг не губеше време. Той извади малък апарат и го постави на земята до Синиян.
— Трябва да се оголи мястото на изгарянето — каза той.
Ресиин и Линг се заеха да му помагат. Разкопчаха кожения комбинезон, а дрехите под него разрязаха. Не посмяха да съблекат ранения, защото за калистяните въздухът беше твърде студен. Само на Широков не му беше студено.
На черните гърди на Синиян рязко се открояваха сиви петна.
— Обгарянето е проникнало много дълбоко — каза Сийнг. — Ако бяхме закъснели… А други изгаряния има ли? — сам се прекъсна той, обръщайки се към Ресиин.
— Има и на краката, но най-опасни са тези.
Сийнг включи апарата. Сивите петна изведнаж станаха зелени.
Широков, забравил новите си познати, внимателно наблюдаваше процедурата. Той вече знаеше достатъчно за медицината на Калисто и познаваше лечебните апарати, но не му се беше случвало да ги вижда в действие освен при онзи далечен случай, когато Сийнг пред очите му отстрани от тялото на Виениян куршумите на Ю Син-чжоу. Колко отдавна беше това! Какъв чуден се струваше тогава на земните медици апаратът на Сийнг, а колко прост се оказа той, когато Сийнг обясни неговото устройство и принципа на действие.
Застанала настрана заедно с другите калистяни, за да не пречи на лекарите, Диени не сваляше поглед от лицето на Широков.
„Ето как изглеждали те — мислеше си девойката. — Едновременно приличат и не приличат на нас. Бели калистяни. Колко е хубаво, че опасенията ми не се оправдаха.“
Диени беше млада, впечатлителна и склонна към мечтателност. Още като дете бе слушала от баща си безкрайни разкази за звездолета, отлетял към далечната звезда, и за неговия командир. Всички деца на Калисто знаеха имената на смелите звездоплаватели, а Диени се радваше и гордееше, че един от тях е нейният дядо. Тя обичаше да мечтае за времето, когато звездолетът ще се върне.
Често си представяше неизвестната планета, която дядо й ще намери, представяше си и нейните обитатели. В детското й въображение те по всичко приличаха на калистяните.