Диени притисна лице към гърдите му. Ръцете й останаха отпуснати и Диегон усети как силно трепери тялото й от някакво дълбоко, непознато за него вълнение.
Той забеляза внезапно настъпилото мълчание и обърна глава към спътниците си.
Никой не гледаше към него и девойката. Калистяните и двамата земни хора сякаш нарочно се бяха обърнали настрана.
Без още да се досеща защо другарите му се държат така, Диегон внимателно, но смело повдигна с ръка лицето на девойката и се взря в чертите му.
— Как е името ви, девойко? — попита той, но вече не се съмняваше какъв ще бъде отговорът й. Тези черти му бяха много добре познати.
— Диени Диегон — отговори тя и още по-силно се притисна към него.
На междупланетната станция
Сградата бе построена на един хълм, със склонове, нарочно отрязани отвесно, навярно за да не могат огромните животни на Сетито да стигат до нея. Нагоре водеше тясна стълба, изсечена в каменистия терен.
Станцията имаше формата на куб, беше светлосиня и без каквато и да е украса. На всяка стена имаше по два прозореца, без рамки и стъкла, високи, но много тесни, поради което повече приличаха на пролуки, отколкото на прозорци.
Линг обясни, че прозорците нарочно са направени такива, защото, ако са широки, птиците ще проникват вътре и ще повредят апаратурата. „Тази станция — каза той — е построена отдавна и затова има прозорци. Станцията на Кетио, построена по-късно, няма никакви отвори.“ — „Значи, осветява се изкуствено?“ — попита Синяев. „Не, стените й са прозрачни.“
Огромните пръстени с диаметър не по-малък от петдесет метра мътно проблясваха, осветени от лъчите на Релиос, и не можеше да се разбере как са закрепени над плоския покрив.
Широков и Синяев с интерес разглеждаха пръстените и сградата. Това беше първата междупланетна „радиостанция“, която те виждаха, и не можеха да я гледат без вълнение, като си мислеха какви ли са тези свръхмощни „генератори“, които пращат „вълните“ си на такова исполинско разстояние и създават възможност за междупланетни разговори.
Отгоре на всичко това не беше и радио, а нещо съвсем различно, основаващо се на други принципи.
Биениетостанцията беше върхът на съвременната калистянска техника. Преди да отлети звездолетът на Диегон, тоест преди двадесет и две години (единадесет по калистянско пресмятане), такива станции още нямало на планетите, съседни на Калисто. Диегон, Миенион и другарите им, а също така и гостите от Земята виждаха такава станция за първи път.
— Навярно разговор може да се води само когато Калисто и Сетито се намират на най-малко разстояние една от друга? — попита Широков.
— Не, това няма значение — отговори му Линг. — Разговор може да се води винаги освен в случаите, когато Калисто и Сетито се намират на една линия с Релиос, от двете му страни. Тогава биениетите не могат да достигнат. Но ние взимаме пред вид това обстоятелство и организираме експедиции само когато връзката е непрекъсната.
— А защо тогава не достигат? — попита Синяев.
— Защото полето на Релиос е с много голяма мощност.
— Гравитационното ли поле?
— Да, разбира се.
Този отговор обясни много неща на Синяев. Той вече смътно се досещаше какъв е принципът за предаването на съобщения между планетите. Науката на Земята беше почти пред разкриването на тайната на притеглянето и сега положително знаеше, че енергията на гравитацията се разпространява мигновено, неизмеримо по-бързо от енергията на светлината.
— С каква скорост се извършва предаването? — попита той, като искаше окончателно да се убеди, че предположението му е вярно.
На лицето на Линг се появи странен израз. Той като че ли се смути. Изглежда, че се засрами от нещо.
— Знаем, че предаването трябва да става мигновено — отговори той с такъв тон, сякаш се извиняваше. — Но то, кой знае защо, се забавя. Най-вероятно е апаратите за свръзка да причиняват забавянето. Съобщението стига само два пъти по-бързо от лъча на светлината. А при вас как е? — попита той, като понижи глас.
„Ето защо се е смутил — помисли си Синяев. — Станало му е неловко, че техниката на Калисто е «изостанала». Той предполага, че ние сме по-напреднали.“
За малко не се разсмя. Техниката в неговата родина беше още далече от биениетата на калистяните.