— От кораба — отвърна му Широков.
Той бързо започна да си слага крилата. Фотоапарата си носеше през рамо и за няколкото часа, прекарани на Сетито, беше направил вече много снимки.
— Няма да те пусна сам — каза Синяев.
— Да не сте помислили да слизате на земята — предупреди ги Диегон. — Кетирът е много опасен и въпреки че наглед е тромав, препуска много бързо.
— Няма да забравяме това — отговори Синяев.
— Не е ли по-добре да се откажете — рече Диени и Широков изведнаж си спомни, че точно същите думи му беше казал Куприянов в паметния ден, когато за пръв път се готвеше да лети с крила заедно с калистяните след излизането им от кълбото на полето край Курск.
„Къде ли е сега Михаил Михайлович? Жив ли е? Спомня ли си за мене?…“
— По-внимателно… — тихо добави Диени и в тесния прорез на тъмните й очи блесна пламъче, така поне се стори на Широков.
— Кетирът нали не лети — отговори й той. — Каква опасност може да има? А гиселите отдавна вече не се виждат.
Двамата веднага литнаха с най-голяма скорост, защото се страхуваха да не би животното да се отдалечи от звездолета и тогава на снимката нямаше да личи колко е грамадно. Километъра, който делеше кораба от хълма, те преодоляха за минута.
Отблизо кетирът изглеждаше още по-тромав, отколкото отдалеч. Те можаха да разгледат много добре сбръчканата му като на земния слон гола кожа и несъразмерно малката плоска глава.
— Истински бронтозавър! — възкликна Широков.
Синяев кимна.
Кетирът, изглежда, ги чу. Вдигна глава и те видяха свирепите му очи, които също като на гиселите святкаха със зелен пламък.
Широков кацна върху кълбото, бързо свали крилете и се зае с апарата. Оттук кетирът се виждаше като на длан.
Снимка след снимка, Широков изщрака цялата лента. Нямаше защо да я пести — такъв случай надали щеше да му се удаде втори път.
— Готово! — облекчено въздъхна той, като щракна за последен път, снимайки през телеобектива муцуната на животното. — Жалко, че не взехме кинокамерата.
Но когато се обърна, зад гърба му нямаше никой Синяев бе изчезнал. Видя, че крилата му лежат до люка на подемника.
„Слязъл е за камерата“ — зарадва се Широков.
Ала корабът, изглежда, беше омръзнал на кетира, защото той бавно се обърна и тръгна към гората, без да погледне назад.
— Не ни смята за опасни — каза Синяев, когато отново се появи горе, придружен от Ниянийнг. — Дръпни се малко!
Носеше кинокамерата.
Пет минути, докато кетирът не се отдалечи съвсем. Синяев непрекъснато го снимаше.
— На Земята ще могат да видят как ходи — каза доволен той. — Жалко, че не направихме снимки и на гиселите.
— Благодаря! — каза Ниянийнг, като прегърна Широков. — Вие ме спасихте.
— Как така не ги забелязахте?
— Смая ме появата на кетира — обясни инженерът. — За пръв път виждам това животно.
И тримата се върнаха на хълма.
Широков и Синяев още не бяха влизали в станцията. С интерес разглеждаха вътрешната наредба на първия калистянски дом, който виждаха не на рисунка. Но обстановката бе съвсем скромна и те не откриха нищо ново освен, разбира се, биениетоапаратурата.
В станцията имаше три стаи. Едната беше за живеене и там сега лежаха Виенион и Синиян. Във втората се помещаваха агрегатите, които произвеждаха биениетоенергията, а в третата — приемателните и предавателните инсталации.
Диегон помоли Линг да повика Калисто.
Докато установяваха връзката, а това щеше да отнеме около двадесет и пет минути, Ниянийнг успя да отлети на кораба и скоро целият екипаж се събра в станцията. Всички искаха да присъствуват при разговора.
Дойде отговорът. Далечната калистянска станция питаше за здравето на ранените. Там още не знаеха, че корабът на Диегон е кацнал на Сетито, и мислеха, че ги вика Линг.
Диегон погледна Миенион. Те двамата учудващо добре се разбираха без думи. Така и сега Миенион само с поглед отговори на безмълвния му въпрос.
— Да — каза Диегон. — Така ще е най-добре. Предавайте! — обърна се той към Линг.
Широков и Синяев се приближиха. С приемането на биениети бяха вече запознати, но как се извършва предаването, още не знаеха.
Пред креслото, в което седеше Линг, имаше голям наклонен диск, направен сякаш от черно стъкло. Линг завъртя малка ръчка и цветът на диска веднага стана син.