— Ако ни стане много жежко — засмя се Синяев, — ще идем на почивка в полярните области.
Както винаги безшумно се издигна подемникът. Излезе Диегон, придружен от Миенион и Линг. Командирът на загиналия звездолет смаяно погледна Широков.
— Какво правите? — каза той. — Може ли да се съблича човек на такъв студ?
Диегон се усмихна.
— Свикнали са. На тяхната планета при такава температура на въздуха смятат, че е топло.
— Днес е горещо, а не топло — каза Широков.
Линг недоверчиво поклати глава. С нескривано любопитство той разглеждаше розовите гърди и ръце на Широков. Още не бе свикнал с външността на хората от Земята и откриваше у тях много чудновати неща, които на Диегон и Миенион вече отдавна не правеха впечатление.
— Погрейте се — ласкаво им каза Диегон. — На Сетито Релиос по нищо не се различава от вашето Слънце. На Калисто никъде няма да намерите такива условия.
— Ние току-що говорихме, че ако се уморим от горещината, ще идем в полярните области на Калисто — каза Синяев.
По лицето на Диегон се мярна загриженост.
— Напразно — каза той. — На нашата родина никъде няма условия, подобни на Земята.
— Как така? В полярните области сигурно е студено! Относително, разбира се.
— Така е, но все пак няма да се чувствувате тъй, както се чувствувате тук.
— Обяснете ни — помоли го Широков.
— Сийнг ще ви обясни. Сега той ще се качи тук и ще поговори с вас.
Тонът на Диегон беше някак необикновен. И двамата приятели забелязаха това.
— Случило ли се е нещо? — попита Широков.
— Случи се това, което трябваше да се случи. Ние сме виновни, че не го предвидихме.
— Нищо не разбирам — каза разтревожен Широков.
И той, и Синяев гледаха Диегон, очаквайки по-ясно обяснение, но командирът на звездолета нищо повече не им каза. Диегон и спътниците му си сложиха крилата и отлетяха към кораба на Гесиян, който беше кацнал край гората на километър и половина от звездолета.
Корабът долетя рано сутринта. Едва беше изгрял Релиос, и над гората се появи апарат с необикновена форма. Широков и Синяев бяха свикнали с представата, че космическите кораби трябва да имат вретеновидна форма или да са кръгли като звездолета на Диегон. Струваше им се, че аеродинамичната форма е задължителна. Нали при излитането и при кацането корабът трябва да прорязва плътните слоеве на атмосферата.
Гесияновият „кораб за вътрешни рейсове“, както се изразяваха калистяните, по форма съвсем не беше аеродинамичен, по-скоро обратното. Той беше един удължен правоъгълен летящ брус, двадесетина метра дълъг, а с напречно сечение приблизително три метра. Беше бледозелен и нямаше крила.
Странно впечатление правеше този бавно плаващ над равнината „сандък“; не се разбираше какви сили го поддържат във въздуха.
Синяев погледна Миенион и видя върху лицето му същия израз на учудване като на лицето на Широков. Беше ясно, че инженерът на звездолета за пръв път в живота си вижда такава конструкция.
Зеленият кораб прелетя съвсем ниско над кълбото, където стояха двамата земни хора и всички калистяни.
— Как се държи във въздуха? — попита Синяев.
— Антигравитационно поле — кратко и не много ясно му отговори Линг.
Пак гравитация! Долетелите на Земята калистяни не бяха споменавали нищо за такава техника. Значи, тя е създадена през време на тяхното отсъствие.
Двадесет и две години — огромен срок за една високо развита наука!
„Колкото по-напред, толкова по-интересно“ — помисли си Синяев.
Зеленият „сандък“ летеше все по-бавно и по-бавно. Ето че той се спря неподвижно над избраното място и увисна във въздуха.
Не се чуваше нито звук. Нищо не показваше, че на кораба има някакъв двигател. Вълшебен изглеждаше целият му „невъзмутим“ вид. Сякаш за него не съществуваха законите за всемирното привличане.
Бавно и предпазливо корабът се спусна отвесно на земята.
— Да! — обърна се Миенион към Ниянийнг. — За да станем отново инженери, трябва доста неща да научим.
Екипажът на долетелия кораб се състоеше от четирима калистяни. Трима от тях веднага след кацането долетяха на звездолета.
Служеха си с „обикновени“ крила и това учуди Синяев. По-естествено щеше да му се стори, ако летяха изобщо без крила.
Широков и приятелят му вече знаеха от Ресиин, че командирът на кораба Гесиян по специалност е лекар. Макар и млад, той беше много известен на Калисто с научните си трудове и се ползуваше с голям авторитет.