Выбрать главу

— Нещо с ранените ли?

— Не, не. Не се отнася за ранените, а за вас.

— Ние нито веднаж не сме боледували.

Широков вече се досещаше от какво са разтревожени калистяните, но чакаше Сийнг да му разкаже всичко откровено.

„Добре, после ще видим“ — още звучаха в ушите му думите на Гесиян.

Дали не бе говорил с Калисто за това? Сигурно.

— Кажете ни направо — какво има? — помоли Синяев.

— Бях на Земята — сякаш сам на себе си каза Сийнг. — Познавам климата й, познавам организма на хората. И въпреки това не взех под внимание разликата между средната температура на Земята и на Калисто.

— Е, и? — попита Широков, разбрал всичко.

— Гесиян смята, че вие не бива да отлетите на Калисто. Засега поне не бива — поправи се Сийнг. — Трябва да свикнете с лъчите на Релиос.

— Тук?

— Не, тук нищо няма да се постигне. Сетито е твърде далече от Релиос. Гесиян се посъветва с лекарите и астрономите от Калисто. И решиха да ви изпратят на Кетио за аклиматизация. Кетио е по-близо до Релиос от Сетито, но по-далече, отколкото Калисто. Това ще е промеждутъчно пребиваване.

— И дълго ли смятат да ни държат там?

— Около петдесет дни.

Широков и Синяев размениха поглед. Петдесет дни! Не е чак толкова страшно. Те очакваха нещо по-лошо.

— Не заслужава да се тревожите за това — рече Широков.

— Как не ги разбираш? — на руски му каза Синяев. — Те не се тревожат от това. Въпросът не е там, че ние ще пристигнем на Калисто със закъснение.

— А в какво?

— Отнася се за тях самите.

Широков погледна тъжното лице на Сийнг, разбра всичко и каза:

— Отлетете на Калисто без нас. Ние с Гесиян ще се отправим за Кетио.

— Диегон не иска. Пък и другите не искат. Говорихме по този въпрос. Ние ще ви отведем на Кетио и ще останем там заедно с вас. Вие сте наши приятели, а приятели не се оставят.

Широков и Синяев знаеха много добре, че екипажът на звездолета ги обича, но такава самоотвержена проява на обичта им те не очакваха. Тези хора не бяха виждали родината си двадесет и две години. А Калисто беше толкова близо!

— Недейте постъпва така — каза Синяев.

— Решено е — отговори Сийнг. — Но, разбира се, мъчно ни е.

Широков прегърна калистянина, целуна го по сивите устни и каза развълнуван:

— Благодаря! Няма да забравим жертвата, която правите за нас.

Отново на път

Гесиян покани Широков и Синяев да посетят неговия кораб и да се запознаят с четвъртия член от екипажа. Тази вечер корабът напускаше Сетито, за да отнесе ранените колкото се може по-скоро на Калисто. До старта оставаха само няколко часа.

Няма защо да се казва, че двамата приятели с удоволствие приеха поканата.

Звездолетът на Диегон за тях беше разбираем. Конструкцията и двигателите му, макар още непостижими за техниката на Земята, не бяха загадка. Науката на Земята беше пред прага на откритията, направени от калистяните, преди корабът им да отлети към слънчевата система, тоест преди двадесет и две години. А корабът на Гесиян беше рожба на друга техника. Дори Миенион, един тъй изтъкнат калистянски инженер, не разбираше принципите на устройството му. Техника, основаваща се на гравитационните сили — нещо съвършено ново, загадъчно и затова особено интересно. Когато Широков и Синяев напускаха Земята, науката на родината им още не знаеше с положителност какво представлява физическата същност на притеглянето, науката още едва налучкваше разрешаването на тази загадка на природата.

Космическият кораб за „вътрешни рейсове“ нямаше нищо общо с кораба на Диегон не само по външен вид, но и по вътрешното си устройство.

Входът беше на единия край на „бруса“. През една обикновена плъзгаща се врата, която се затваряше херметически, направо се влизаше в коридор по продължението на целия кораб. Нищо подобно на изходна камера нямаше. Съставът на атмосферата на Сетито и на Кетио беше същият като на Калисто и нямаше нужда от камера.

Коридорът беше отляво край самата стена на кораба. Вдясно се помещаваха каютите. Бяха само четири, всяка дълга около пет метра, а широка и висока два и половина.

В сравнение със звездолета с многото просторни помещения Гесияновият кораб се стори на Широков и Синяев съвсем малък.

Веднага им направи впечатление, че на кораба сякаш няма нито помещение за двигатели, нито пулт за управляване.