— Има — обясни им Гесиян. — Апаратите, които създават движещата сила (той не каза „двигатели“), са под пода и са изолирани от другите помещения. Това е необходимо, за да се избегне опасността от анихилация. А апаратите, предназначени да изменят посоката на полета — или другояче казано, пултът за управляване, — са в предната част на кораба. Сега ще идем там. Но корабът изобщо няма предна и задна част в тесния смисъл на думата.
— Как така? — попита Синяев.
— Много просто. Корабът лети винаги нагоре. Подът си остава винаги под. Когато се движи в хоризонтална плоскост, а това става само близо до повърхността на планетите, той може да лети във всяко положение. Специално предна част не съществува.
— Ами в моментите на безтегловност?
— Такива моменти няма. Нашите кораби за вътрешни рейсове половината път летят с ускорение, а втората половина — със забавяне. Силата на тежестта винаги е нормална и е насочена надолу, към пода.
Стигнаха до края на коридора; Гесиян натисна бутонче и отвори една врата.
— Ето тук седи водачът на кораба, когато трябва да извършва маневрите при излитане или кацане — каза той.
Ако Широков и Синяев не бяха виждали командния пост на Диегоновия кораб при „отворени“ екрани, можеха да помислят, че са излезли навън. Но те бяха свикнали към привидното отсъствие на екраните и разбраха, че тук има стени, под и таван, само че абсолютно невидими. Наоколо се простираше пейзажът на Сетито, а под краката си на половин метър разстояние виждаха зелената трева на равнината. Щом стъпиха на пода, те сякаш „увиснаха“ във въздуха.
Пред малък кръгъл „пулт“ с множество бутончета стоеше нисичка млада жена, около дванадесетгодишна по калистянско пресмятане.
— Жена ми — представи я Гесиян. — Биеси. Ние с нея за пръв път се срещнахме именно на Сетито и затова особено обичаме тази планета.
— И ни е много приятно, че можем да ви поздравим именно тук — каза Биеси.
Тя погледна мъжа си; той разбра погледа й и побърза да каже, че гостите от далечната планета разбират калистянски.
— Те и двамата отлично владеят нашия език.
— Колко добре стана, че навреме се притекохте на помощ — продължи калистянката. — Ако не бяхте вие, Синиян и Виенион щяха да загинат. Ние страшно бързахме, но знаехме, че закъсняваме и се бяхме отчаяли. Особено Сети.
Тя говореше така, сякаш Широков и Синяев бяха членове от екипажа на междузвездния кораб. В държането й към тях не се забелязваше никакво любопитство, каквото беше естествено да проявява.
— Диегон и другарите му — отговори й Синяев — нито минута не се колебаха. Щом уловихме биениетата на Линг, звездолетът се насочи към Сетито.
— Чуден край на един чуден рейс! — каза Биеси. — А колко бързахме! — добави тя. — Беше трудно, много трудно.
— Тя доведе ускорението до такъв предел — намеси се Гесиян, — че лежахме почти в безсъзнание.
Двамата приятели погледнаха учудени Гесиян. Досега чуваха, че Гесиян е командирът на кораба, а изведнаж той казваше съвсем друго.
— Не ви разбрах — каза Синяев, който вече бе свикнал като калистяните да говори и пита за всичко направо. — Кой от вас е командирът на кораба?
— Аз съм ръководител на спасителната експедиция — отвърна Гесиян. — А Биеси управлява кораба. Тя е инженер-астронавт, а аз съм само лекар.
— В такъв случай — обърна се Синяев към Биеси — разрешете ми да ви задам няколко въпроса.
— С радост ще ви отговоря, стига да мога — съгласи се тя.
От по-нататъшния им разговор Широков почти нищо не разбра. Синяев и Биеси говореха за проблемите на гравитацията, за които той само беше чувал. Струваше му се, че приятелят му разбира всичко, а всъщност и той не проумя много неща. Калистянската наука в тази област бе извънредно напреднала.
На въпроса на Синяев какъв е принципът на движението на кораба Биеси му отговори, че преди десет години (двадесет по земно пресмятане) калистяните напълно разкрили загадката на гравитационните сили. И не само я разкрили, а я приложили за нуждите на техниката. Появили се апарати, използуващи енергията на гравитационните и антигравитационните полета. Неутрализацията на притеглянето отначало постигали с помощта на мощно електростатично поле със заряд, противоположен по знак на гравитационното поле. Но този метод бил сложен за осъществяване и изисквал огромни разходи на енергия. Калистянските учени съсредоточили вниманието си в търсене на антигравитация в чист вид, тъй да се каже, и решили тази задача.