Така се появили звездолетите без двигатели; те използували при полет само силите на взаимодействие на гравитационните полета: едното — създавано изкуствено в тях самите, а другото — външно, като при това двете полета са с противоположни знаци.
От обясненията на Биеси Синяев си изясни, че калистяните могат по желание да променят знака на полето на кораба си, което именно им даваше възможност да маневрират в широки предели. Но как правеха това, той не разбра, пък и не би могъл да разбере, защото не бе запознат с основите на гравитационната наука, за която говореше Биеси.
— Доколкото разбрах — каза той, — вие използувате притеглянето и отблъскването на небесните тела. Но ние видяхме, че вашият кораб лети над Сетито в хоризонтална плоскост…
— О! — усмихна се Биеси. — За това не заслужава и да се приказва. Теглото на кораба е неутрализирано и той може да се привежда в движение от двигател с нищожна мощност. Ние имаме такъв.
— Откъде се получава енергията за полета на кораба? Говоря за междупланетния полет.
— Нали ви казах — учуди се Биеси. — Енергията на гравитационните полета я има навсякъде. Корабът може да лети безкрайно дълго. Енергията за създаване на негово собствено поле се черпи от околното пространство. Само трябва съответно да се промени знакът й.
— Точно това ви питам. Как постигате превръщането на положителното поле в отрицателно?
— Това правят апаратите, разположени в долната част на кораба.
И Биеси започна да обяснява устройството и принципа за работа на апаратите. Но тук вече Синяев нищо не разбра. Слушаше нежния глас на калистянката, който говореше сякаш на съвсем непознат за него език, и мислеше: дали да си признае невежеството, или да я остави да довърши? Кой знае защо, той се срамуваше да си признае и я остави да довърши обяснението си.
— Сега ясно ли ви е? — попита Биеси.
Синяев не издържа при този прям въпрос.
— Нищо не разбрах — неочаквано за себе си отговори той, за голямо учудване на Широков.
Биеси явно се огорчи.
— Не можах добре да ви обясня — каза тя. — Извинете ме. На Калисто ще намерите хора, които ще направят това много по-добре.
— Да се надяваме.
Синяев се страхуваше, че този отговор може още повече да огорчи Биеси, но нищо друго не можа да каже. Струваше му се невъзможно още при първото запознаване да принизява в нейните очи науката на Земята.
Но калистянката, изглежда, ни най-малко не се обиди. Разговорът им продължи, като че ли нищо не е станало.
Те дълго разговаряха. Широков и Синяев се чувствуваха добре с младите съпрузи, които също явно изпитваха симпатия към тях.
— Жалко, че ще трябва да се разделим с вас — каза Биеси, когато решиха да си отиват в звездолета.
— Ще се видим на Калисто — отговори й Широков.
В тази минута той случайно погледна Гесиян и забеляза как на високото му чело се появи дълбока бръчка.
И Биеси погледна мъжа си.
— Щом толкова много искате… — започна тя.
— Не, не може — пресече я Гесиян.
— Но за какво става дума? — попита Широков.
— Не може — повтори Гесиян.
— Той много иска да дойде с вас на Кетио — обясни Биеси.
— А защо да не може? Ранените ще останат под наблюдението на двама лекари. Или не смеете да им ги доверите?
— Аз съм поел да ръководя спасителната експедиция и трябва да доведа работата докрай. Зная, че Миесин ще направи всичко не по-зле от мене.
— Тогава каква е пречката?
— Аз отговарям за ранените.
— Пред кого? — попита Широков.
— Пред своята съвест.
Този отговор бе напълно естествен.
Калистяните имаха право да постъпват както искат, нищо не ги ограничаваше. Но винаги и във всяко отношение те се ръководеха от повелята на съвестта си и на общочовешкия морал.
Широков и Синяев не взеха да увещават Гесиян — знаеха, че ще е напразно.
Когато излязоха от кораба, видяха Ленийнг, който току-що бе кацнал на земята.
— Диегон ме прати за вас — каза той. — Искате ли да идете заедно с него на мястото на катастрофата?
— Разбира се! С най-голяма готовност.
Отлетяха за там с крила. Освен Диегон, Широков и Синяев в екскурзията участвуваха Линг, Миенион и Гесиян.