За да не измамят очакванията на туземците, Диегон се разпореди да изнесат няколко тона най-различни неща, предимно продукти, вече ненужни на експедицията.
Широков и Синяев видяха с каква алчност се нахвърлиха на подаръците обитателите на Кетио, видяха и как те се сбиха за тях.
По ръст, дори по чертите на лицето кетияните много приличаха на калистяните. Само със силен бинокъл се забелязваха ниските им сплескани чела и злият поглед на дългите, но не толкова тесни като на калистяните очи.
На Синяев направи впечатление, че туземците нямат никакво оръжие от метал.
— Не им даваме — поясни му Гесиян. — Това само ще увеличи броя на убийствата. Имат си камъни и тояги. Дори и те за съжаление са им твърде много.
— А зверовете?
— Едри хищници на Кетио няма, унищожили сме ги. А с дребните те добре се справят и с това, което имат. Ловко си служат с камъните.
Широков можа реално да се убеди колко верни бяха тези думи.
Екипажът на кораба наблюдаваше кетияните от площадката на върха на звездолета. Първото появяване на Широков и Синяев предизвика сред туземците паника. Те се разтревожиха, нещо викаха и един на друг си сочеха странните бели хора, съвсем неприличащи на калистяните, с които бяха свикнали.
Но веднаж, когато Широков и Синяев бяха сами отгоре на кълбото и разглеждаха новодошлата група туземци, която се бе приближила до самия кораб, кетияните неочаквано ги нападнаха.
Каква беше причината за това неочаквано нападение? Нито двамата земни хора, нито калистяните можаха да разберат.
До този ден обитателите на Кетио се държаха дружелюбно. Може би белите хора им се бяха сторили врагове и само постоянното присъствие на калистяните беше възпирало диваците. Когато видяха, че странните същества са сами, кетияните проявиха омразата си към тях.
Градушка от камъни се изсипа отгоре на кълбото. Трябваше да притежаваш наистина исполинска сила, за да хвърлиш на такава височина камък, голям колкото юмрук.
Един камък улучи Широков по челото и ожули доста кожата му. Кръв обля лицето му.
— Слизай долу! — закрещя Синяев.
Той сграби Широков и се спусна към подемника. Няколко камъка улучиха и него, но не го нараниха.
Сийнг и Гесиян веднага сложиха Широков да легне. Макар че раната му беше нищожна, екипажът на кораба много се разтревожи.
Широков се смееше, но трябваше да лежи два дни. До леглото му дежуреха на смени калистяните като при тежко болен.
Именно през време на тази му болест, съществуваща само във въображението на Гесиян и Сийнг, с него се случи нещо, което той запомни завинаги.
Събуди се в полунощ и като отвори очи, видя Диени. Девойката, сменила някого, седеше до леглото му. Наведена, тя четеше книга при светлината на малко светещо глобусче, старателно засенчено откъм леглото. Широков вече познаваше тези лампи, съдържащи в себе си светлинната енергия, беше свикнал с тях през време на пътуването.
Книгата в ръцете на девойката, съвсем същата като книгите на Земята, й придаваше познат на Широков земен вид — на болногледачка в някоя болница. Той отдавна бе престанал да забелязва черния цвят и странно резките черти на калистянските лица.
Сигурно Диени долови движението му и се обърна. Широков успя да затвори очи, престори се на заспал.
Тя се приближи до него и той усети погледа й върху лицето си.
А после… тя се наведе и топлите й устни докоснаха ръката му, отпусната върху одеялото.
Калистяните не познаваха целувката. Такъв обичай никога не е имало у тях. Диени не целуна ръката на Широков, само я докосна с устните си.
Той целият пламна. Страхуваше се да помръдне, за да не разбере тя, че е буден. Добре, че Диени веднага се отдалечи.
Защо направи тя това? Широков се питаше и не можеше да си отговори. Пред никого, дори пред Синяев не спомена за тази случка.
Държането на Диени към него не се промени. Тя сякаш не правеше разлика между него и Синяев. На Широков понякога страшно много се искаше да я попита за причината на странната й постъпка, но някакво сложно чувство, може би страх от разочарование, го възпираше.
„Дали отношението й към мене ще се промени, ако узнае, че тогава бях буден?“ — мислеше си Широков.
И дори пред себе си не можеше да признае какъв отговор щеше да му е по-приятен.